Ще се извини ли

Анкара на София?

Не го направи

за Берлин

Две съседни държави в изборна кампания пред вот, който за управляващите и от двете страни на границата е на живот и смърт. Независимо от това, че и в двете страни не става дума за парламенарни избори. В Турция избирателите отидоха до урните за местни избори. А в България борбата преди европейските избори става все по-ожесточена. Резултатите и от двата избора ще покажат дали и доколко още е силно влиянието на управляващите и в Турция, и в България.

Но докато в България ударите се разменят само между вътрешнополитическите конкуренти, то турският президент Ердоган по традиционен за управлението си начин разпали международен скандал.

Този път с България. В предишни избори искрите прехвърчаха между Турция и Германия или Турция и Холандия.

Във всички тези предизборни скандали целта на Ердоган бе да консолидира турската общност извън Турция или поне да отслаби влиянието на опозиционно настроените сили. И трябва само да си припомним до какви абсолютно неприемливи за дипломацията тактики прибягваше, обиждайки германците и холандците като отломки на нацизма и надменни колонизатори, за да си дадем сметка, че не се е объркал в скандала сега с нас.

Този път ударът му срещу България бе подобен – неговият външен министър уж между другото спомена, че под влиянието на Турция България не е приела закон за вероизповеданията, който би ограничил влиянието ѝ сред турската общност у нас.

Колкото и да отричат управляващите, семената на съмнението са посети и с радост поети от БСП. Вътрешнополитическите борби и разединенията между управляващи и управлявани ще се задълбочават тепърва.

Печели отново онзи, който разделя – Ердоган.

Но би било наивно да смятаме, че имаме само предизборен проблем и в момента, в който отмине вотът в Турция, България ще получи извинение и отношенията ни ще се нормализират. Германия е далеч по-силен спаринг-партньор за Турция от нас и въпреки това още не са доживели извинение от турците. Нито за обидите, нито за арестите на техни журналисти, нито за заплахата към техни туристи, нито за намесата им във вътрешнополитическите отношения, нито за очевидните опити да влияят финансово на мюсюлманите в Германия, инвестирайки и по този начин контролирайки джамиите и имамите им, нито пък за разкрития шпионаж, извършван чрез турски и мюсюлмански сдружения.

Германия отдавна обяви, че след пуча в Турция гледа на турската държава не само като на партньор, а все повече като на противник, чиито тайни служби се държат враждебно на нейна територия.

Проблемите, които имат страни с голяма турска общност, си приличат. Всички те носят едно име – Дианет, турският Комитет по религиозните въпроси. Това е дългата ръка на Ердоган в чужбина, чрез него Турция финансира джамиите и имамите за турската общност навън, но и ги контролира, а според германското разузнаване чрез подразделението си в Германия DITIB извършва и шпионаж сред живеещите в страната турци и следи кой е опозиционно настроен.

От септември 2018 година германското разузнаване сложи DITIB под наблюдение. Германия се опитва да направи това, което опита и България – да отреже възможността турските джамии и имами да се финансират от Анкара, и работи по план имамите, имащи право да проповядват в Германия, да са обучени в страната. Това за Берлин е и борба с тероризма, тъй като в много джамии имами проповядват фундаментален ислям, стигащ до радикалните му форми и дори тероризъм.

С приема на близо милион бежанци от мюсюлмански държави за Германия става все по-належащо да си върне контрола върху това, което става в религиозните храмове и дружества на нейна територия. И по този начин да се пребори не само със заплахата от ислямски тероризъм, а и с влиянието на чужди държавни интереси сред свои общности.

За България засега няма данни за заплаха от тероризъм, но пък влиянието чрез финансиране на училища, храмове и имами не може да се отрече. То по-скоро тушира евентуално радикализиране в джамиите, но пък предоставя терен за действие на турски интереси у нас. С последния конфликт между София и Анкара става все по-ясно, че тези интереси са в ущърб на България и Ердоган става все по-непредвидим като съсед, с когото българската държава всячески се стреми да поддържа добрия тон.

Какво може да направи България? Всъщност не много. Българската държава споделя мнението на германската, че с Турция е по-добре да се поддържа диалог. Прекъсването му само би влошило нещата.

Шанс за оправяне на отношенията след изборите може да има, разбира се, но не, защото, както очакват в София, Ердоган ще се извини, а защото е твърде вероятно влиянието на партията му по места да отслабне и той да започне да губи силата си.