Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

86 жени, които можеше да бъдат спасени

У нас има само 5 кризисни центъра с 54 легла. Съдът иска годишно защита за над 2000 жертви на домашно насилие

А. Познавам я от 20 години. Тогава имаше връзка с момче, което няколко пъти я преби. Последния път буквално ѝ изскубна половината коса, влачейки я за нея по пода. Отърва се от него. Уж беше преди 20 години, косата ѝ отдавна порасна отново, а тя все още получава панически атаки – толкова тежки, че ѝ се струва, че сърцето ѝ ще спре. Започнаха след побоищата. Не ѝ минава.

Б. Тя е много по-млада от мен, отракана, весела, оправя се чудесно в живота. Губи присъствие на духа само ако в разговора стане дума за някакво насилие.

Баща ѝ пребивал

майка ѝ. И нея

И брат ѝ. Веднъж ги провесил през балкона. Тогава майка ѝ ги взела и избягала.

В. Тя прилича на кинозвезда. Човек би помислил, че мъжът ѝ я обожава. Всъщност са си поомръзнали. Дори вече не я биел, казва тя. Дъщеря им ги напуснала още на 18. Писнало й от побоища.

Това са много малка част от историите около мен. Родена съм в столицата, имам хубаво образование и хубава работа. Става дума за жени, които са мои съгражданки, колежки, съученички или състудентки. Тоест всички са уж в луксозната ситуация да са далеч от гетото, бедното село, безработицата, неграмотността, които в клишето съпътстват подобни истории. Домашното насилие обаче е проблем, който не признава никакви граници. Нито произход, нито възраст, нито финансово положение, нито образование влияят върху този феномен.

Бити и убити има

във всички

обществени

слоеве

и навсякъде – от планинските паланки до най-лъскавите столични квартали. През последните години все повече и все повече.

За последните три години убитите жени в България са 86. В 95% от случаите убийците са се познавали с жертвите, в 70% от тях те са били в близки взаимоотношения. В 44 на сто извършителят е бивш или настоящ партньор на убитата жена.

През тези 3 г. убийствата на жени, извършени от съпрузи, партньори и близки роднини, са се увеличили с 50%. Това показват данни на МВР. Според тази статистика миналата година 28 жени са пострадали тежко или са били инвалидизирани след домашно насилие. От МВР отбелязват, че в данните не се вземат под внимание изнасилванията, както и побоищата, след които жените са се отървали без тежки физически травми.

Всяка десета от пострадалите жени се е обръщала многократно към полицията за помощ.

Убийствата обаче не са предотвратени – въпреки сигналите, въпреки приетите преди месеци поправки в Наказателния кодекс, въпреки факта, че убийството на партньор или партньорка има разкриваемост 100%. И въпреки издадените 102 осъдителни присъди за убийства на жени от настоящи или бивши партньори за периода 2012-2107.

Това е статистика, която явно лесно спираме да забелязваме. Новините за убити жени вече са толкова чести, че се сливат със сводките за пътните катастрофи. Стига да не засегнат някого от нас пряко. А вероятността това да се случи е голяма.

Де факто всеки от нас има поне една близка или позната, която е жертва у дома си – независимо дали знае за това,

вижда, но си

премълчава или

все още не е чул Защото пак според статистиката всяка четвърта жена в България е или е била жертва на насилие у дома си.

За съжаление, българското общество отказа да се бори с този проблем с инструментите, които предлага Истанбулската конвенция.

Тя е документ, който предписва различни методи за превенция и защита от домашно насилие, всъщност това е първи по рода си документ, който подхожда към този проблем комплексно, обръщайки внимание на всички елементи – предпазване на жертвите, превенция на насилието, законодателно преследване, обезщетение, психологическа работа.

 Както често става у нас обаче, документът бе използван за политическите боричкания на партиите. Съдържанието му бе напълно изкривено, обществото бе манипулирано и накрая всички се занимаваха със заплахата от хиляди ирански травестити, които чакат на границата с България, за да поискат убежище, щом подпишем конвенцията.

Звучи като виц,

но е трагедия

Конвенцията е документ, който цели да се вземат адекватни мерки срещу насилието у дома.

Той предписва серия от мерки, които държавата би могла да вземе, но не взема. Противниците ѝ поне се кълняха в това – че няма нужда от конвенция, за да се вземат мерки. Като например да се открият достатъчно кризисни центрове, в които пострадали биха могли да се приютят.

В момента в България според управляващите има само 22 кризисни центъра, всичките в големи градове. Това е хем драстично малко, хем и не съвсем вярно.

Центровете за защита на пълнолетни, пострадали от домашно насилие, са само 5! Останалите 17 са за деца. Капацитетът на тези 5 центъра е за 54 души. Само през 2017 г. обаче районните съдилища в България са издали 2432 заповеди за защита на пострадали от домашно насилие, което означава незабавно извеждане от дома. Тоест само 2% от тези жени са имали шанс да се отделят от насилника си, и то в случай че изобщо са стигнали до съд. Защото това в България също не е гарантирано. Ще ви припомня убийството на Елена Василева, една от тези 86 жени, загинали през последните 3 г. Тя бе застреляна с пет куршума посред бял ден в кафене в центъра на София от бившия си съпруг и баща на двете ѝ деца. Елена многократно подава сигнали в полицията и дори и на 112, че бившият ѝ съпруг я преследва, заплашва, реже гумите на автомобила ѝ, гони я по улицата с колата си. Тя изрично предупреждава, че той има пистолет и се страхува.

Последната жалба, която подава, е само ден преди убийството. С нея е и нейна приятелка, която ѝ е помогнала да избяга за пореден път от преследващия я бивш съпруг. В полицейското дежурният просто си тръгва, без да приеме жалбите им. Негов колега им дава входящи номера и ги отпраща. Часове по-късно Елена е убита. Нито тя, нито близките ѝ, нито приятелите ѝ са успели да накарат държавата да я защити. Затова и фамилията ѝ съди България в Страсбург за отказ да изпълни задълженията си към нейна гражданка, довело до убийството ѝ.

Можеше ли да

се предотврати

убийството

на Елена? Да. Ако имаше последствия след всеки неин сигнал. Ако с убиеца ѝ работеха не само полицията, но и социални, психолози или психиатри. Ако той имаше назначен настойник, който да следи състоянието му. Ако Елена само с едно позвъняване на телефон 112 бе получила адекватна полицейска защита в рамките на минути. Ако, ако, ако...

За последните три години 86 пъти ако.