Само през последната година отрицателното ни търговско салдо с Русия се е увеличило с 2 млрд. лева и достигна 5,376 млрд. лева. Това показват данни на Националния статистически институт.

Напоследък на фона на санкциите на Европейския съюз срещу лица и компании, свързани с Кремъл заради анексирането на Крим през 2014 г. и гражданската война в Украйна, българският експорт също намаля драстично.

С 47,9% е намалял износът за Русия през миналата година, а вносът се е увеличил с 13,3 на сто. По този начин отрицателното за България търговско салдо е нараснало с 35,7%. Затова и премиерът Бойко Борисов, загрижен от тази тенденция, обяви, че при посещението на руския му колега на 4-5 март това ще бъде една от темите им при официалните разговори.

Освен това този

дисбаланс в търговията

между двете страни дава основание на някои да твърдят, че през последното десетилетие от България към руските компании под формата на отрицателно търговско салдо са изтекли над 60 млрд. лв.

По принцип положителният общ платежен баланс се смята за добър икономически показател и изобщо е свидетелство за здрава икономика. На него се гледа като възможност за създаване на резерви за "черни дни". Той се явява и необходимо условие за увеличение на паричната маса и в крайна сметка е потенциал за покупки зад граница и вземане на кредити при изгодни условия.

Според специалистите обаче да се говори за изтичане на капитали при търговски дефицит спрямо една страна е неправилно.

"Отрицателното ни търговско салдо с Русия не е проблем - коментира пред "168 часа" Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. - От гледна точка на икономическата теория

износът е цената, която се плаща

за вноса

А по отношение на данните на НСИ - много зависи от методиката, по която се изчислява и как се подхожда, защото например цифрите, които получава БНБ, са по-различни. Трябва да се има предвид и че голяма част от нашия износ за Руската федерация може би минава през други европейски страни, докато основният внос от Русия влиза пряко в България и затова при него няма разлики. За нас по-важен обаче е общият търговски баланс с всички страни и той наистина може да има значение за икономиката. А и според данните, с които разполагам, през 2015г. за един 12-месечен период търговският ни дефицит с Русия е бил над 6 млрд. лева, така че в момента не е рекорден. Истината е, че сме много зависими от енергийните ресурси, които внасяме от Русия - ядрено гориво, газ и петрол. Затова от гледна точка на нашите интереси ни трябват повече източници."

Вероятно по-тревожното в случая е, че

износът на български стоки и услуги към Русия

е намалял наполовина през последните 12 месеца, според данни на НСИ.

Така за първите 10 месеца на миналата година българският износ за руския пазар възлиза на 616,9 млн. лева, което е спад от цели 52,9% спрямо същия период на 2017 г. За сравнение, тогава страната ни е изнесла стоки и услуги за Русия в размер на 1,3 млрд. лева.

"Всички икономически показатели имат различно значение в зависимост от времето, към което се оценява дадена ситуация - коментира икономистът Красен Станчев.

- Ако сравните, да речем, 2001 г. с 2018 г., то онова, което българските фирми и граждани плащат на Руската федерация, е намаляло с около 40-50%. Тогава са се харчели между 10 и 11% от БВП за внос от Русия - предимно енергоресурси, сега се внасят повече ресурси, само че на стойност малко под 6%. Значи няма кой знае какъв проблем. Не може да се говори за изтичане на капитали, тъй като в общи линии България купува от Русия енергоресурси, преработва ги и продава произведените стоки за други страни по света. Признак за това е ръстът на износа ни, който се е увеличил някъде около 10 пъти за 20 години - от 1998 г. досега. Особено съществен е той за страните от ЕС."

По мнението на експерта историята на българо-руските икономически отношения също показва, че в момента не сме в критична ситуация.

"Трябва да имаме предвид и пречките в търговията

ни с Русия,

които винаги са били много сериозни. На 31 декември 1990 г., още по времето на Съветския съюз има едностранно вдигане на митата по изцяло политически причини. Тогава митата стават някъде около 60% и износът на практика изчезва.

В момента Европейския съюз има три дела в Световната търговска организация против търговската политика на Русия. Тя, разбира се, не е само спрямо България, а спрямо всички страни от ЕС. А от друга страна - спрямо Украйна. В общи линии има протекционистична политика и слаба интегрираност в международната икономика и това пречи на българските износители. Мерено през износа, Русия е почти два пъти - около 40%, по-малко важна за българската икономика, отколкото Македония."

И все пак може ли да се говори за увеличаване на зависимостта ни от руската икономика заради огромната разлика между вноса и износа?

"България зависи само в един сегмент на цялата икономика от руската страна и той е вносът на горива, защото те държат кранчето - споделя по този повод Красен Станчев. - А освен това понеже инвестират - те са и кредитори и това засилва още повече зависимостта. Тогава, когато имате внос да речем от една юрисдикция, но те не са кредитори, то вие трябва да се погрижите да имате внос отнякъде другаде. Но когато са и кредитори, обикновено се случва това, което се случи и с АЕЦ “Белене” и в крайна сметка нещо се плаща. Възможно е да стане, но това не означава, че в момента е проблем."

Какво сочат данните на Националната статистика за търговията ни с другите страни, четете в печатното издание