Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Разумен ли е този свят?

Смисъл?

Разумен ли е този свят? Има ли световен разум в неговото устройство. И дали нашият ум, бидейки част от него, е в състояние да го проумее и да схване белезите на разумност извън досегашните коридори на споделената човешка колективна мъдрост?

Питам се например, дали знаем как сме разположени в екологията на заобикалящата ни природа или дори доколко осъзнаваме самата междучовешка екология. Съществуват различни имена на сложните взаимовръзки между хората, има науки като социология, антропология, политология и всякакви политически доктрини. Но сякаш липсва разбирането, че всъщност човешките общества, както и всички други колективни общности се ръководят от невидими, рядко осъзнавани и често твърде странни закони и взаимовръзки. Точно както пчелите с техните кошери, стадата, глутниците и ятата на различните животни, се ръководят от своя вътрешна “разумна” екология, която пък на свой ред е свързана с неимоверно сложните системи, които я заобикалят и озобщо не е подвластна на някакъв измислен и наложен “ред”.

Аз не съм чувал за анализ на Екологията на човешкото общество, в смисъла на онази неумолима и природна логика, която наказва погрешната политика чрез изтриване на онова обществено поведение, пренебрегващо най-доброто, природно и полезно за оцеляването му, чрез екстерминация. Например вече знаем, че ако убиеш определен вид насекоми, даже да вземем за най-очевиден пример пчелите, в резултат рухват поредици от взаимосвързани системи, дори извън пчелните популации, с непредвидими и катастрофални последици за почти всичко живо на планетата.

Но никой не се е замислил, че вътревидово, в рамките на нашето човечество, ако унищожиш определен вид хора, примерно такива, които с предразположени към търговия или към музика или строителство или отглеждане на животни и растения или всяко едно от многобройните предразположения вродени в човешкия род и създадеш популация от еднородни същества, с уеднаквени данни и способности, човечеството като цяло е обречено. Точно както едно поле би загинало много скоро, ако го засадиш само с рапица.

Възможно е, в рамките на някаква много по-голяма от нас, хората, система, ние да сме не повече от временни контейнери за различни екологични подсистеми, както например микробиома си в червата или колониите от кожни микроорганизми, които живеят в нас и със нас, като същевременно са носители на природен “разум”, който ни предшества с поне един милиард години.

Възможно е също, че не ние, а те ни ръководят в нашите действия, които ние не осъзнаваме като техни, а като наши, именно поради нашата ограничена и частична разумност, която е в състояние да види само малка част от цялото. Тези подсистеми, с които ние съжителствуваме, са в постоянно взаимодействие с нас и помежду си и едва напоследък учените осъзнават, че те ни влияят посредством молекули, хормони и медиатори, въздействащи директно върху мозъка и респективно върху нашите емоции и решения. Тоест нашият “разсъдък” е зависим не само от нашата “свободна воля”, но и от цялата заобикаляща ни, даже обитаваща ни среда, за която ние не знаем почти нищо и не подозираме нейното древно и дори космическо значение.

Да не говорим за баланса и устройството на всичките взаимно преплетени системи, които дори не сме докоснали и не сме се досетили за тяхното съществуване. Екологията в най-широк смисъл и днешното знание за нас самите и за заобикалящият ни свят, би трябвало да бъде осъзнаването на надчовешката разумност на този свят и на неговото устройство, включително и когато изглежда суров, жесток или неразбираем.

С други думи, дължим респект към глъбинната тайна на битието, дори на нивото на днешната наука, която започва да се досеща за нея и да долавя скритата зад тайната разумност. А думата Екология в случая ни подсеща само за това как и колко всичко е взаимосвързано и колко е самонадеяно да инжинерстваме в света и обществата.

*От фейсбук