Когато Димитров умира, правителството решава да построи мавзолей и там да постави балсамираното тяло на вожда.

Посланиците не могат да повярват, когато трудоваците обещават да завършат монумента за една седмица.

Хиляди строители

изсичат дървета, разчистват клони, копаят дупки, бъркат бетон. Работи се денонощно, спира се само за кратки почивки, за да хапнат работниците.

Още първата нощ започва силна буря и се излива проливен дъжд. Въпреки това работата не спира. Пожарната пристига и започва да изпомпва водата от основите.

През следващите 7 дни дъждът не спира и в западните посолства вече пращат докладни, че най-вероятно ще има голям скандал, защото мавзолеят няма да бъде завършен навреме. Никой не може да повярва на очите си, когато виждат монументът 7 дни по-късно. В София за поставянето на балсамираното тяло пристигат комунистически лидери от цял свят. Съветската делегация се води от маршал Климент Ворошилов. 

Защо Сталин не идва на погребението и защо по-късно той не е удостоен с мавзолей, четете в хартиеното издание.