Днес, когато все още има хора – у нас и в Русия, които продължават да боготворят Сталин, подпалвачът на Втората световна война, виновникът за смъртта на милиони невинни хора, се опитвам да разбера защо го правят. Защото искат да върнат това ужасно време или просто така, като дженк, бъзикня, за да бъдат интересни, шоу и сеир да става. Но фактът, че силата на парите, а оттам и на властта, е отново в бившите от бившата БКП и нейния обслужващ персонал от „бившата“ ДС, не може да ни остави безразлични пред днешната комедия с „възкръсването” на култа към Сталин. Защото е факт, че много хора живеят с илюзията, че някакъв днешен Сталин ще им реши проблемите.

Йосиф Висарионович Сталин и явлението сталинизъм са сред най-мрачните страници в историческия роман на човечеството. Вероятно сте обърнали внимание, че когато днес у нас стане убийство, журналисти веднага летят към мястото на произшествието. Разказват ни що за човек е бил убитият, какво скръбно семейство оставя сиротно, колко добър съсед е бил. Питат и разпитват – кой, как, защо е извършил престъплението. Ако убийството е „знаково” разказът продължава с дни и седмици. В СССР при режима на Сталин са унищожени над 10 милиона души. Александър Солженицин и сп.”Икономист” твърдят, че в СССР от 1917 до 1991 г. са унищожени над 60 милиона души, без да се броят жертвите във войните. Но е нямало нито радио, нито телевизия да предадат репортаж от „мястото на престъплението”.

Да си представим, обаче, че е имало кой да "предава". Да си представим, че към всеки убит е препускала дежурната кола на телевизията и млада журналистка е вирела с нетърпение микрофон. Да допуснем, че Солженицин и „Икономист” преувеличават и да останем само до официалната руска информация. На един убит от Сталиновия режим човек медиите е трябвало да отделят поне 10 минути за репортаж. Това би означавало 100 милиона минути. Или 1 милион и 666 667 хиляди часа. Или 69 444 денонощия. Или... 190 години! Това са 190 години ДЕНОНОЩЕН телевизионен репортаж от „мястото на събитието”. Но нима всеки човек, жертва на Сталиновия режим, не заслужава поне 10 минути внимание. Просто така. Заради човещината, ако все още я има в душите ни! Става дума за огромно, непобиращо се в човешкия разум, комунистическо престъпление.

В България числото на погубените по време на комунистическия режим, на съсипаните съдби е огромен в сравнение с размерите на страната и общия брой на населението ѝ. Затова е необходима декомунизация. Само тя може да излекува посткомунистическите общества в Русия и България. Днес медиите ни занимават от ранна утрин с битови скандали и убийства, но нехайно отминават политическите убийства, политическите престъпления на съветските и българските комунисти. Защо не влязат всяка сутрин в дом на наследниците на репресираните по време на комунистическия режим? Нека те да разкажат само за 10 минути съдбата на свой близък човек. Не само на руснаците, но и на нас, българите, ни липсва този всекидневен десетминутен разказ, който съм убеден, че дължим на жертвите на сталинизма, на комунизма.

По-малката беда е, че има политици, които не се сещат за тези 10 минути. По-голямата е, че срещам млади хора, които нищо не знаят за тези ужасни престъпления. Всеки спомен за човека е дълг на живите. Затова и не мога да проумея как може млади хора да се кичат със символите на престъпниците – червената петолъчка, знамето със сърпа и чука, да си татуират лика на Сталин. А колко „малко” време е необходимо – само 190 или 1000 години, ако са верни данните на „Икономист”, денонощен репортаж от мястото на престъплението наречено сталинизъм.

Необходимо ли е да се връщаме към тези страници от историята и да ги препрочитаме? Убеден съм, че трябва да се връщаме. Трябва да настояваме да го има този десетминутен разказ. Но има нещо, което веднага всеки сам може да направи. И препоръчвам да се направи. Ако срещнете на улицата сталинист е добре да го попитате: „Ало, приятел, болен ми се виждаш, да извикам ли „Бърза помощ“?. И не чакайте той да ви отговори: веднага звънете на телефон 112 и настоявайте „бързата помощ“ по-бързо да пристигне.

*От фейсбук!