Бягството на лидери на закъсали режими в чужди страни е може би най-често срещаният сюжет в световната политическа история.

По правило при успех то е свързано с ограбване на значителни държавни средства. Дори и в новата история е трудно да се изброят най-известните случаи: шахиншахът на Иран, филипинският президент Маркос или Виктор Янукович в Украйна - всички те са потърсили убежище, след като са заграбили значителни средства по време на управлението.

През 1958 г. в самата Венецуела президентът Маркос Перес Хименес, управлявал страната в продължение на 8 години, е принуден да емигрира след

успешен

военен преврат

и общонационална стачка. Първоначално той отлетял за Доминиканската република, а след това прекарва пет години в Маями, преди неговите наследници да успеят да го екстрадират. Получил петгодишна присъда в родината, накрая той все пак доизживява дните си в комфортна обстановка в Испания.

Бягството, особено на диктаторите, обаче не винаги означава "щастливо пенсиониране зад граница". Доказва го случаят с бившия диктатор на Никарагуа Анастасио Сомоса, който, след като е приютен от "колегата" си в Парагвай, е намерен и убит от враговете си.

Един от най-емблематичните примери за високопоставен изгнаник, който

въпреки огромните си богатства има трагична съдба,

е иранският шах Мохамад Реза Пахлави. Той идва на власт през 1941 г., когато баща му е принуден да абдикира в негова полза от окупиралите страната британски и съветски войски. След войната за малко властта на шаха е застрашена от ревностния националист д-р Мохамед Мосадък, който печели популярност със стремежа си да национализира петролната индустрия. Успял да се справи с кризата, Пахлави се опитва да провежда политика на прозападни реформи, известна като Бялата революция. Прогресивната програма на "царя на царете", както се превежда титлата му, стартира през 1963 г. и включва поземлена реформа, право на глас за жените и намаляване на неграмотността. Тези мерки обаче са трън в очите на ислямските духовници, както и на левичарите. В продължение на години те организират масово недоволство, а когато на 8 септември 1978 г. силите за сигурност на шаха стрелят по голяма група демонстранти, убивайки и ранявайки стотици хора, дните на монарха вече са преброени. На 11 декември същата година група войници се разбунтуват и нападат охраната му, а Мохамад Реза Пахлави е принуден да бяга, за да се спаси от Ислямската революция на аятоласите.

По време на изгнанието си обикаля различни страни - гостува в Египет и Мароко, а после живее на остров Парадайз на Бахамите и в Куернавака, Мексико, където го посещава бившият американски президент Ричард Никсън. Вече болен от рак, с голямо нежелание президентът Джими Картър го пуска за операция в САЩ. Атмосферата за него там е повече от тягостна - под болничния прозорец тълпи от ирански студенти постоянно скандират: "Смърт на шаха!". Ситуацията е повече от деликатна, тъй като в същото време служителите на американското посолство в Техеран са взети за заложници. Най-накрая през декември 1978 г. Пахлави заминава за Панама, което предизвиква бунтове на недоволни местни жители. Управляващите в централноамериканската страна също не го долюбват - искат му огромен наем за престоя и да плати за "охраната от 200 гвардейци". Затова през 1980 г.

болният монарх търси отново убежище

при Ануар Садат в Египет. Там се отнасят по-добре с него, но повиканите да го оперират специалисти установяват, че заради лошите медицински грижи състоянието на 60-годишния владетел вече е станало критично. В изпълнение на предсмъртното му желание Садат урежда и последна среща на персийския владетел с втората му съпруга Сорая, която по това време живее с Париж. Шахът обаче за малко не доживява да види отново любимата си - умира в Египет през юли 1980 г.

Друг знаков пример е филипинският президент Фердинанд Маркос. Дошъл на власт след свободни избори през 1966 г., с оправданието за заплаха от ляв екстремизъм през 1972 г. той въвежда военно положение. На изборите през 1986 г. Маркос печели с измама, обявявайки се за победител над Корасон Акино - съпругата на убития му съперник. Общественото мнение застава твърдо зад Акино, а след масови демонстрации Маркос и жена му Имелда са принудени да избягат в изгнание на Хавайските острови. Там обаче американските власти ги изправят пред съда по обвинения за присвояване на огромни държавни средства от Филипините. В тази връзка легенди се носят и за любовта към лукса на съпругата му Имелда Маркос.

Любопитното е, че малко преди смъртта си той предлага на посетилия го филипински вицепрезидент да върне 90% от заграбеното си богатство на филипинския народ в замяна на достойно погребение в родината. Офертата му е отхвърлена от правителството на Акино и когато умира през 1989 г., първоначално е погребан в частен мавзолей на остров Оаху, Хаваи. Четири години по-късно обаче по разпореждане на президента Фидел Рамос

тялото му

все пак е върнато на Филипините,

а синът му Фердинанд-младши и най-голямата му дъщеря Имее правят успешна политическа кариера в родината си.

В последните години много типично е и бягството на бившия украински президент Виктор Янукович в Русия. Още като 17-годишен тийнейджър бъдещият президент е бил осъждан на два пъти за грабеж и нападение. Впоследствие обаче членството му в КПСС напълно заличило "грешките на младостта" и той станал директор на държавно транспортно предприятие. След разпадането на СССР стартира много успешна политическа кариера, а през 2002 г. тогавашният украински президент Леонид Кучма го назначава за министър-председател. Като кандидат за президент от проруската партия на регионите две години по-късно той губи на балотажа от Юшченко. През цялото време вървят и скандали с него. Според различни изявления през този период той е замесен във финансови измами и дори в неприлични истории, свързани с групово изнасилване. Но през 2009 г. след оспорвани избори печели срещу Тимошенко и става президент на Украйна.

Следват

гръмки

корупционни скандали,

предизвикали масови протести, които доведоха и до жертви на Майдана в центъра на Киев. На 21 февруари през нощта, подпомогнат от руски бодигардове, Янукович бяга от Киев, а на 26 февруари руската агенция РБК съобщава, че вече е пристигнал в Москва. Според съобщенията от медиите той е настанен в известния санаториум “Барвиха”, но по данни на руския политик Олег Митвол срещу 52 млн. долара бившият украински държавен глава направо си закупил къща в известния лечебен комплекс. И това не е никак учудващо, тъй като по някои сведения Янукович и мафиотските структури, създадени с негова помощ, са ощетили Украйна общо с почти 100 млрд. долара.

На 24 януари 2019 г. състав от трима съдии от Оболонския окръжен съд в Киев призна Янукович за виновен по обвинение за държавна измяна и съучастие в руската военна намеса в Украйна и го осъди задочно на 13 години затвор.