Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Къде са най-опасните лавини в България

Деветима души загубиха живота си под лавини в родните планини от 2015 г. досега. Последният трагичен случай е отпреди седмица в Пирин. Двама столичани загинаха под тонове снежна маса, изсипала се върху тях, докато се спускат по един от т. нар. Бъндеришки улеи.

На 17 февруари 2018 г. при преход към хижа "Синаница" в Пирин в района на Момин връх момиче от група туристи стъпва върху снежна козирка, която се отчупва, предизвиква лавина и повлича младата жена.

В района на Седемте рилски езера на 6 януари 2017 г. мъж е затрупан от лавина, докато кара извънпистово.

При нощно изкачване от хижа "Алеко" към горната станция на влек “Заека” във Витоша на 21 януари 2016 г.

загиват двама

мъже от паднала снежна дъска

Трима фрийрайдъри губят живота си пък на 8 март 2015 г., затрупани от лавина в района на хижа "Яворов" в Пирин.

Не минава зимен сезон, без планината да вземе своите "снежни" жертви. В годините назад има и още.

След всяка подобна трагедия започват коментарите в търсене на виновник. А истината е, че никой не може да пребори природата. Повечето загинали са млади търсачи на силни усещания, за които тръпката е да се спускат по необработени и девствени терени, стръмни склонове и улеи. Сред тях има както опитни и добре екипирани, така и "луди глави", подценяващи природата и надценяващи собствените си възможности.

"Трудно е да се определи кое място по принцип е най-лавиноопасно. Има много опасни склонове, но те са далеч от курортите и там не ходят хора. Затова обръщаме внимание на местата, където влизат много хора и достъпът е лесен. Знаят се от фрийрайдърите, а тези пък, които не ги познават,

виждат някаква

оставена следа и тръгват по нея",

каза председателят на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) Момчил Панайотов. Той е категоричен, че инцидентите със загинали в планините у нас не са чак толкова много и фрапиращи в сравнение с други страни в Западна Европа. В последните години в България е имало по 2-3 фатални случая на година, докато в миналото те са били много повече и по-тежки, твърди той. "В последните 10 г. в планините ходят все повече хора. Преди трудно се намираше екипировка, сега е по-лесно. Любителите на екстремните ски имат повече възможности да се информират и интересът става по-голям. Хората вече се образоват по-добре. Организираме и ние, и ПСС курсове за лавинна безопасност, за безопасност въобще в планината, екипировка, първа помощ и др. Всеки се научи, че в планината разчита само на себе си, и заради това станаха по-предпазливи и не рискуват", допълни Панайотов. Не отрича, че винаги ще има единици, които не се спират пред нищо.

Най-лавиноопасната планина у нас

е Пирин,

след това са Рила и Витоша. В Пирин има най-голям брой постоянни лавини. Там е регистрирана най-голямата у нас, която е паднала през 1984 г. по долината на Влахина река. Била е със снежна маса около 300 000 тона, от типа "суха снежна дъска".

При навлизането в долината е имала височина на фронта около 25 м. В почти всички пирински циркуси, във високите части по долините на реките Бъндерица, Демяница, Влахина, Безбожка, в циркусите Баюви дупки, Разложки и Бански Суходол през зимата

съществува

постоянна опасност от падане на лавини

Улеите по западния склон на вр. Тодорка са едни от най-лавиноопасните места в Пирин и същевременно са притегателни за екстремни спускания на скиори и сноубордисти. Поради лесната достъпност и големите дължини склоновете за фрийрайд в района на ски курорта са едни от най-популярните в България.

Най-опасният склон е местността Ечмище, наричана още Дупките или Чашата. Намира се между старата писта и ски писта “Платото”. Има припечно изложение и след снегонавявания сцеплението на новия сняг с долните слоеве е слабо и се образуват нестабилни снежни дъски. Склонът е с източно изложение с няколко улея. Има много случаи на падане на лавини и завличане на хора, включително и завършили със смърт. Миналата зима сноубордист бе затрупан, но планинските спасители успяха да го извадят бързо и да го върнат към живот, което бе истинско чудо.

По западния склон на вр. Тодорка са т. нар. Тодорини улеи. Наричат ги още Бъндеришки улеи, защото се спускат по западния склон на Тодорка и слизат в Бъндеришката долина.

Те са около 7,

с различни разклонения

До първите два, които са и най-карани, се стига от горната станция на седалковия лифт и обръщалото на влек “Платото”. За най-екстремните 4, 5 и 6 трябва да се стигне до връх Тодорка. Западният склон е добра комбинация от условия за образуване на много големи лавини. В горните части на улеите обикновено са снежни дъски.

Северният склон на Тодорка е по-непознат за екстремни ски и там се още не се ходи масово.

На 15 февруари 2005 г. падна една от най-големите лавини - Палащица, тип "мокра дъска" и тоновете сняг стигнаха до края на една от пистите. След това бяха поставени противолавинни оръдия (още на 12-та стр.).

Като обобщение за Пирин - едва ли има склон, който да е напълно безопасен откъм падане на лавина.

В Рила рискови са десетината улея в района на хижа "Рилски езера", които са най-посещавани и в последните години станаха много популярни, защото са леснодостъпни. Те са малки и често подценявани. Някои ги сравняват с Лавината на Витоша. Имат стръмни места, а след снеговалеж и вятър се образуват козирки.

Други опасни склонове са западните на Маркуджиците, южните на връх Мусала, Дяволският улей под върха, склонът над езеро Окото, северният склон на връх Отовица, големият улей вляво от Скакавишкия водопад и улеите на Петлите. Южният склон на връх Малка Мальовица е класически терен за фрийрайд, станал печално известен с падането на голямата лавина през 1965 г., когато загинаха 11 души.

Много хора смятат, че Витоша не е опасна заради по-малките склонове в сравнение с Пирин и Рила, но това не е така. Западни или северозападни ветрове навяват големи количества сняг и образуват лабилни "снежни дъски". На Витоша

Лавината е едно

от предпочитаните места за вдигане на адреналин

Това е стръмен подветрен склон вдясно от ски пистата "Горно лале". Там често има условия за падане на "снежна дъска" и заради това е познат с това име. Улеите между Малкия и Големия резен също се радват на внимание от страна на екстремните карачи. Четвъртият от Резньовете е най-широк и лесен за спускане. Изложен е обаче на слънчево греене и има опасност от мокри "снежни дъски". През 2006 г. там загина млад мъж и има поставена плоча в негова памет.

На кои места още лавините са взели жертви, четете в печатното издание на "168 часа".