Българинът е като щрауса - с глава, заровена, ама в хладилника. И не си дава сметка, че задните му части стърчат, готови за употреба. Това определя и неговата психика през вековете. И, ако не е имало хладилници, българинът е заравял глава в долапа. Заради това е най-лесно приспособим на чужда територия, разбирай – чужди долапи. След година живот в чужбина той вече говори на развален български. И е готов да направи с гостоприемника това, което е бил готов да направи и с Родината си, т.е., да предаде. Оттогава появи ли се някъде втори българин то става чета с предател...

Ако долапът, респективно хладилникът, са празни. Той разглежда законодателството като добро само тогава, когато това законодателство го заобикаля. И винаги смята, че всичко и всички са му длъжни. Държавата трябва да му намери работа, вместо той да си намери, държавата трябва да изчисти пред дома му, където си изхвърля боклука през прозореца, държавата да му изчисти снега... Българинът обича държавата - независимо коя е тя. Където дават хляба, там е родината е неговата максима.

Цял живот живее заради задника си и постоянно му намира работа... И не иска да промени статуквото си. И всички останали правят задължително по-малко от него. Българинът разбира от всичко - най разбира от футбол, от жени и от политика. От толкова разбирачи дори българката стана фригидна. Защото, като легне с жена си българинът по навик завира глава в нощното шкафче и обръща гръб на любимата. (

Най-практикуваната сексуална поза на българина стана "гръб с гръб". Българинът защитава родината си не с гърди, а със задник. Заради това сигурно всяка политическа далавера в България смърди. До такава степен е заровил глава в долапа и е подал задни части навън, че неминуемо възниква въпросът, дали не е минавал щраус, когато Господ е правил българина с глава, заровена в долапа... Хлебарката на човечеството е българин, заченат от щраус с глава, заровена в долапа… Ето заради това българинът е правен отделно от другото човечество... Ами, това е...

От фейсбук