Напук на разни черни оплаквачи хората са оптимисти, позитивните оценки към негативните са 35:19%

Ние, българите, щастливи ли сме, или сме нещастни тук и сега?

Ако се вярва на един професор социолог, червен депутат, 80% сме дебили. (Което беше и неговото завещание от предишната, 2017 г.) Отгоре на това живеем в скапана държава, както ни се натяква от сутрин до вечер всеки божи ден. Например според президента на държавата думата на 2018 г. за България е автокрация, защото това бе “годината на демократичен упадък”, а управлението на страната “излиза извън всякакъв контрол”. “Те (управляващите - б.р.) разполагат напълно с нашите пари, те правят с тях абсолютно каквото си искат и без да ни дават никаква информация за условия на решение, без отчетност, без прозрачност, без да носят каквато и да било отговорност.

Те разполагат

със съдбата ни,

те разполагат с

нашето бъдеще

Това е. Затова казвам, че автокрацията е факт. (...) И в атмосферата на възцаряващ се произвол всяко мнение, всяка дума е важна.”

Почти няма изявление на господин президента, в което той да не говори за корупция, бедност, липса на справедливост. От мрачно - по-мрачно, от черно - по-черно. Бре да му се не види! Ясно, много сме зле... Само че нека не се държим като онези 80 процента дебили - повече да помним и да не сме толкова късопаметни, колкото на някои им се иска. Че то ако поне 10 процента от тия мрачни констатации и прогнози, с които се събуждаме сутрин и лягаме вечер, бяха верни, досега тук нито българи да има, нито помен от държавата. Тъй че приемайте с умерен скептицизъм всяка черна прокоба, дайте ѝ фира поне 80 процента - почти толкова, колкото за дебилите.

Няма да влизам в спор с никого, само ще припомня, че същите тези огромни проблеми като корупция, кражба на обществено имане в големи размери, бедност и нисък стандарт на живот българите срещат челно не в последните 5 или десет години, а изобщо в последните 30. Че и в онези, предишните други 50 - времето на обичания от някои социализъм, когато бедността беше поравно за всички с изключение на висшата партийна номенклатура, чийто добър стандарт беше гарантиран.

За сметка на

заплатите на

останалите

8 милиона

българи, разбира се.

Не казвам, че бедността, корупцията и скапаните закони трябва да се търпят. Напротив! Но го прекалиха със страшните приказки, с които ни плашат. И оказва се, те не работят 100%.

Да видим наистина ли е толкова мрачно по нашите географски ширини, колкото на някои им се иска и привижда? Наистина ли само защото е толкова търпелив българинът, та скърца със зъби, но не ще, та не ще да се вдига на революция, за да започне на чисто?

Не ще и дума, вярно е - има и корупция, и бедност, и липса на качествени закони, и отсъствие на справедливост, но хората не се предават. Все повече стават тези, които обаче са разбрали - често и по трудния начин, - че ако искат да живеят добре, трябва да полагат всекидневни усилия, и то немалко.

Всъщност българинът нито живее толкова зле, нито е толкова наивен, че да се хваща всеки път на измислени идеали, които нито ще му “оправят живота” (за 800 дни или дори за по-малко), нито ще направят битието му по-хубаво, по-спокойно и по-сигурно.

Нагледал се е на какво ли не, видя, че спасителите (домашни или с царствена осанка)

повече обещават,

по-малко или

нищо не правят,

а накрая равносметката е както досега. И докато едни черни оплаквачи ни набиват в главите колко сме зле и колко отчаяни трябва да бъдем, излязоха две независими едно от друго социологически изследвания. И едното, и другото твърдят, че 50-60 на сто от българите са оптимисти - за 2018 г., а и за следващата 2019-а.

За една година оптимистичните оценки са нараснали с 10% спрямо 2017-а. Според проучването на “Алфа рисърч” в края на 2018 г. личната равносметка за годината, както и очакванията за следващата се запазват на рекордно високи нива. За последните 20 г. единствено в 1998-а е имало подобно усещане за удовлетвореност. (А 1998 г. беше първата, в която поехме глътка въздух след фалита на 15 банки и над 300% хиперинфлация.) Отрицателните оценки сега са с 2% повече от 2017-а, но са вторите най-ниски за целия период. За 46% годината е била такава, каквато и предишната, но

за първи път

позитивните

оценки

надвишават

почти два пъти

негативните (35:19%).

Това е най-благоприятното съотношение за периода 1998-2018 г. Знам, веднага ще ме опровергаят, че хората не са доволни от живота си, че се вдигат на протести - ето ги жълтите жилетки във Франция, ето ги и нашите, които се вдигнаха срещу цената на бензина, а после изведнъж поискаха и по-добър живот, и по-високи заплати... Ами че това си е съвсем нормално. Хората са недоволни от своите елити - във Франция за едно, в Германия за друго, в България за трето. Но това не означава, че трябва да мрънкаме, вместо да живеем.

Преди 11 г. (ноември 2007 г.) изследване на авторитетния изследователски център “Пю” във Вашингтон сред 47 нации показа, че свръхнедоволните в България са

над 2 пъти

повече от

малкото доволни

от живота.

В България е бил и най-голям процентът на хората, за които през последните 5 г. няма подобрение на условията за живот. Само 17% от българите през 2007 г. са били доволни от живота си. Половината смятат, че животът им е средно добър, а 30 на сто - че е много лош. Тогава 43% от българите са били оптимисти за следващите 5 г.

На 27 декември 2018-а излезе и Глобалният индекс на надеждата на “Галъп интернешънъл” за 60 държави, според който в България очакванията за следващата година са: 22% за по-добра, 30 на сто за по-лоша, 31% са с неутрално мнение. Според изследването на “Алфа рисърч” обаче 57% от българите очакват 2019-а да бъде по-добра от 2018-а срещу едва 12%, които предвиждат по-лоша година. Социолозите са впечатлени от широко разтворената ножица между оптимисти и песимисти (5:1), което дори и да е кратковременен, е необичаен за България феномен.

Повлияна от една натрапваща се коледна реклама, на финала ще разкажа за един редови българин. Виждам го през лятото, продава домати на крайпътен пазар. Разказва, че и това лято, както и предишните, отглежда по 1200 корена домати. После продава зеленчука на пазара и така помага на внучките. И двете учат в Англия. Едната вече завършила там икономика, другата сега правела магистратура в Лондон, след като завършила журналистика в България. Сега този човек според вас

нещастен ли е,

или е щастлив?

Нещастен ли е, защото трябва от сутрин да вечер да работи усилено? Или щастлив, защото и двете му внучки ще получат много добро образование, което пък ще им гарантира много добър живот?

Не го питам той към кой отбор ще се определи - на щастливите или на нещастните. Но не съм го чула да мрънка и да се оплаква. Даже е горд, че помага на децата си. Да, може да не обикаля с бели панталони Акропола или гръцките острови, може да не разчита на скромната си пенсия, защото едва ли му стига, но пък е здрав, здрава е и жена му, децата и внуците са повече от добре, изучил ги е, какво повече да иска! Всеки има различно усещане за оптимизъм и песимизъм. А нещата от живота си вървят, да не им се плашим толкова.

Анализът е от "24 часа"