Криминално проявените по-често са „свръхмъже“ с повече Y-хромозоми

Генетични мутации ли превръщат някои в престъпници или за всичко е виновна средата? Учените отдавна търсят отговора на този въпрос. Според някои съществуват генетични характеристики, които предразполагат към поведенчески отклонения, криминални афери, различни зависимости – от алкохол, наркотици, дори секс. Според други специалисти обаче генетичните заложби са в тясна връзка със средата и начина на живот. Учените подчертават, че трябва да се прави разлика между вродено предразположение и придобити промени вследствие на натрупване на отрови като наркотици, алкохол, цигари. Дори безсъние и стрес.

Когато си Пабло Ескобар, никога не можеш да имаш пълно доверие на някого, затова се обграждаш само с хора, които лично си проверил. А Пабло разчита най-много на собствения си брат – Роберто. По-големият син е не просто счетоводител на картела „Меделин“, но и един от малкото запознати с всички спекулации и престъпни схеми. И въпреки че Пабло е категоричният лидер, мнозина твърдят, че Роберто се изживявал като бос. Смята се, че именно той е човекът, който в крайна сметка предава Пабло и допринася „краля на кокаина“ да бъде заловен и разстрелян.

Пабло и Роберто са само един от множеството примери за братя, братовчеди или бащи и синове/дъщери, замесени в престъпления и жестоко насилие. Дали те избират този начин на живот, защото някой близък ги подвежда и защото израстват в такава среда, или напротив – те са с едни и същи гени, отговорни за прояви на насилие, които ги тласкат към криминалния живот. А след това носителите предават гените и на децата си.

Генетично заложен ли е уклонът към престъпност или склонността към криминални прояви зависи от средата, от възпитанието, от примера, от начина на живот? Много учени търсят отговора в необятните полета на науката генетика.

Теорията, че престъпността може да бъде наследствена, се ражда още в края на XIX век, когато д-р Чезаре Ломброзо решава да открие кои са физичните черти, по които може да бъде разпознат престъпникът. Лекарят, когото след години наричат „бащата на криминалната антропология“, пръв извежда твърдението, че съществуват „родени престъпници“. Според него тези хора са предопределени да се отдадат на опасни действия и имат общи белези, по които това си личи дори на пръв поглед.

Защо още учените смятат, че престъпността може да е наследствена - четете в списание "Космос".