Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се, когато съм печален,

когато пея, а не съм щастлив.

Днес ще умра“, „Усещам, че днес ще умра“, „Ще бъде днес“. Годината е 1980. Денят – 25 юли. В ранните сутрешни часове неспокойната душа напуска тялото на алкохолика, женкаря, пристрастения към еуфорията бохем, певеца, поета, актьора, скандалния и обожаван бард на Съветския съюз, гласа на руската болка и гордост – Владимир Висоцки.

Официалната версия за гибелта му е, че е получил инфаркт на миокарда в съня си. Близките на необуздания артист обаче категорично отказват да му бъде направена аутопсия. Така и до днес неговата смърт е обвита в мистерия, подхранвана от различни конспиративни сценарии.

Става ли Висоцки жертва на унищожителния си алкохолизъм и наркотична зависимост? Отнема ли живота си по своя воля или загива нелепо заради несъобразителността на приятелите си? Или е убит? От КГБ? Бил ли е самият той суперагент на тайните служби?

Достатъчно обстоятелства – и явни, и загадъчни, както и различни свидетелства поддържат като възможна всяка една от тези версии и до днес.

Часове преди смъртта си бардът непрестанно повтаря, че ще умре в този ден. Означава ли това, че сам е взел решение да сложи край на житейската си песен или пък е подозирал, че ще бъде „премахнат“? А може би просто е имал предчувствие, че смъртта е близо?

Фатални знаци сякаш предвещават трагичното събитие. Синът му Никита си спомня, че на 25 юли гълъб влита в квартирата, където живее тогава с по-големия си брат Аркадий и майка им Людмила Абрамова (жена № 2 на музиканта), а това е лоша поличба.

Третата съпруга на експресивния баритон Марина Влади – френска актриса с руски произход, по това време живее в Париж. Тя се събужда от кошмар, за да открие кърваво петно на възглавницата си. Тогава си казва, че е смачкала комар, докато спи, но по-късно възприема видяното като предвестник на скръбната вест, стигнала до нея няколко часа по-късно.

Шест дни по-рано, на 19 юли, в Москва тържествено се откриват XXII летни Олимпийски игри с рекордно нисък брой участници. Най-големият спортен празник на планетата е бойкотиран от редица държави в знак на протест срещу нахлуването на СССР в Афганистан в края на 1979 г. Милиционери дебнат зад всеки ъгъл в столицата, затворена за хората от други градове, а всички притеснителни за властта особи са изселени временно. Контролът всява усещането, че московчани са в строго секретен затвор.

Аз хладния цинизъм не обичам

(Не вярвам във възторга въобще!),

през рамото ми някой да наднича,

писмата ми друг да ги чете.

42-годишният Висоцки се събужда в дома си на ул. „Малая Грузинская“ № 28 в тежка абстиненция.