Русофилията не е самостоятелен психичен комплекс за малоценност. Става дума за сложен фило-фобски комплекс - в основата си - едновременно на робско преклонение пред по-силния и омраза към по-слабия, към успелия, към свободния човек. Русофилията е едновременно с това и русофобия, защото е страх от Русия, от азиатската и "дива сила".

Филията е любов не към абстракцията "руски народ", а към всесилната руска държава, пред силата на която всяко нищожество се чувства велико. Русофилията е тежко психично заболяване на идеологическа основа - левичарска по същността си. От него обаче психолевите адепти черпят негативна сила, а не творческо вдъхновение. Тази омраза разяжда примитивното им съзнание и действа като наркотик, който ги издига до висините на мъглявите си идеи , за да рухнат по-късно в жалкото си бездуховно всекидневие.

В края на краищата по-силно чувство се оказва омразата, сюблимирала в омраза към Запада, към свободния от предразсъдъци западен човек, от неговите креативни способности, на който евразийският роб не може да устои. Значи пак става дума и тук за смесено чувство на любов-омраза - на омраза към западните ценности и любов към материалните предмети, които западът създава благодарение на тези ценности и които Изтокът не може да създаде поради омразата си към ценностите, които ги създават.