Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

“Крадецът на праскови”, или трагичната любов между Невена и Раде Маркович Тази своя снимка ни изпрати Раде Маркович, заедно с писмото

Приживе сръбският актьор разказа историята им в писмо до "24 часа"

В броя от 1 декември ви разказах за перипетиите, които изживява Невена Коканова, докато бъде утвърдена за ролята на Ирина във филма “Тютюн”.

Драмите и страстите още не са заглъхнали и нова буря от завист и интриги връхлитат младата актриса. Те са толкова силни, че сякаш искат да я издухат от българското кино.

Операторът Въло Радев, който е снимал Невена в “Тютюн”, а преди това и в “Години за любов”, е решен да опита и като режисьор и сам написва сценарий по повестта на Емилиян Станев “Крадецът на праскови”. Още докато го пише, си представя Невена в главната роля. Върху нежно-лиричната чувствителност на актрисата гради поведението на героинята в повестта Лиза.

Но Художественият съвет отново е срещу Невена. Някои я защитават с половин уста, но с уговорката режисьорът да пробва и други актриси. В книгата си “Изгубени пространства” Въло Радев психологически много точно обяснява ситуацията: “След “Тютюн” се забелязваше една трудно обяснима

резервираност

в отношенията

към Коканова

- у колеги, у критици. Може би това бе просто стъписване пред новото, разрушило традиционния образ на героинята, пръкнало се, при това незаконно - тя не беше завършила ВИТИЗ, стъписване пред една противоречива душевност - земна и възвишена, лирична и делнична...”

Въпреки желанието на режисьора за главната роля е утвърдена Виолета Минкова, известна актриса от Народния театър, но без опит в киното.

А Коканова, сигурна че ще играе, след като са й направени и пробни снимки, се освобождава от представленията си в Сатиричния театър, където директор е Боян Дановски.

Един ден Въло Радев я вика в Киноцентъра и й казва: “Венче, всички ми доказват, че в теб има нещо момчешко, че няма да се вържеш с този пленник, още повече с Мишо Михайлов (в ролята на полковника, б.а.). А филмът трябва да се снима, закъсняваме...”

Коканова го слуша с наведена глава. Отначало се опитва да каже нещо, след това млъква. Сълзите я задавят. Излиза от залата и се затичва по коридора. Със свито сърце Въло Радев гледа как тя се смалява в далечината и има усещането, че е загубил нещо много, много ценно.

За ролята на сръбския военнопленник Иво Обренович той кани актьора Раде Маркович. И чува обвинениета: “Още не си започнал, а настройваш българските актьори срещу себе си!” и “Киното е национално изкуство, то трябва да използва националния ни творчески потенциал!”.

След като снимат усилено няколко дни във Велико Търново, Въло Радев и операторът Тодор Стоянов преглеждат готовия материал. И се хващат за главата. Виолета не носи физическото и емоционално излъчване, което трябва да плени зрителите и да ги накара да вярват, да съпреживяват. “Усещах, че Минкова не е в състояние да направи Лиза поне такава, каквато я виждах. Назряваше неизбежен провал”, признава Радев.

Минкова е добра театрална актриса и носи повече драматизъм, докато Невена стои по-лирично и това е нейното предимство във взаимоотношенията с Раде Маркович.

Със заснетия материал Въло Радев се връща в София, събира Художествения съвет на СИФ и съобщава, че сменя Минкова с Коканова.

Следва нова среща между двамата, този път в Руския клуб. Въло говори, Невена слуша мълчаливо. Очите й плувват във влага. Не хапват и залък от поръчаното ядене. Изпиват само водката и излизат на въздух. Коканова буквално излива душата си: “За нищо на света не бих се съгласила да започвам отново, ако не разбирах, че Лиза е моя героиня, усещам го с цялото си същество. Аз съм изстрадала тази роля, искам да я направя...”

Обаче възниква

нов проблем

Директорът на Сатиричния театър проф. Боян Дановски категорично отказва да пусне Коканова за снимките. Той не може да преглътне обидата, че след като веднъж тя е била осигурена от театъра му за този филм, избрали друга актриса, а сега пак канят Невена. Въпреки риска да бъде уволнена, актрисата заминава за Велико Търново. В заверата е включен и режисьорът Методи Андонов, при когото тя репетира нова пиеса.

Снимките са през деня в старопрестолния град, а почти всяка вечер тя участва в постановка на Сатиричния театър. Снимат до обяд и кола я откарва за столицата заради представлението. След края му към 23 часа, колата потегля обратно. Шофьорът често отстъпва волана на актрисата и тя здраво натиска газта. Пътищата са лоши, неасфалтирани, но пусти през нощта. Пристигат и ако има няколко часа за сън - добре, ако не - сяда направо за грим. И заспива дълбоко, докато оправят косата й...

Първите съвместни снимки на Невена и Раде Маркович са пълен конфуз. Той е ядосан, че смяната на актрисите проваля творческите му планове. Тя пък се държи студено, връщайки му по този начин за неговото отношение към нея.

Докато двамата преодоляват бариерите, режисьорът снима по-леки като драматургия епизоди. А есента напредва, прасковите окапват от дърветата и се налага да ги връзват с тънка тел.

Въпреки трудностите филмът е завършен и на кинофестивала във Варна през 1964 г. печели наградите на журито и публиката, а Невена и Раде са удостоени с приз за най-добра женска и мъжка роля.

“Крадецът на праскови” е завършен, но любовта между двамата актьори от филма преминава в живота. Слушал съм какви ли не истории за тази “греховна любов”. Някои от тях - чисти лъжи и измислици. Затова през 2004 г., когато се навършиха 40 години от създаването на филма, се обадих по телефона на Раде Маркович и го помолих да разкаже истината за отношенията му с Невена. Ето неговата изповед в писмото, датирано на 8 януари 2004 г.:

Поканата за снимки в България в онова време ми се видя като спасителен кораб. Бях в лична и професионална криза. Освен това бракът ми се разпадаше, имах язва на стомаха, бях и напълно разочарован от приятелите си...

Въло Радев и неговият екип ме приеха блестящо. Цялата тази ситуация, великолепният автор и човек Емилиян Станев, “Крадецът на праскови”, предложеният сценарий, необикновената романтика между жената на полковника и военнопленника ми обещаваха фантастична работа.

Да започваме! Проби, проби, пътуване до Велико Търново, последни приготовления с Виолета Минкова...

И след това прекъсване. Връщане в София и пауза. Промяна в ролите. В екипа пристига Невена Коканова. И отново проби, проби... И най-накрая снимки. Въобще не съм си и мислел да се намесвам в цялата тази работа, защото бях гост, чужденец. Освен това получих убедителни обяснения от страна на Въло и бях готов да започна отначало със снимките.

Те започнаха много успешно. Невена непрекъснато пътуваше в София за представленията в Сатиричния театър, а аз имах достатъчно време за разпускане, да се подготвя за ролята и да изучавам български език.

Есента бе тиха и дълга. Търново - прекалено красиво и романтично. Невена и аз много бързо се сприятелихме, паснахме си в работата. Въло ни караше да импровизираме и ние се занасяхме и фантазирахме...

Не мога да кажа кога всичко това се превърна в любов. Но го осъзнах чак когато след снимките се върнах в Белград. Здравето ми се влоши заради язвата и се наложи да лежа в болница почти месец. Трудни, много трудни дни. Голяма равносметка за живота. Решения...

Разведох се и напуснах театъра. След два месеца се върнах в София прероден. Трябваше да озвучим филма. (Толкова добре говорех български, че се налагаше умишлено да правя грешки, за да изглеждам убедително като сръбски офицер военнопленник.)

Нашите отношения с Невена бяха малко по-въздържани, защото в София вече се говореше...

До ново силно

сближаване

се стигна

следващата есен по време на филмовия фестивал във Венеция, където бяхме много добре приети като гости петнадесетина дни. Венеция безпогрешно изпълняваше своето. Тук бяха стъпалата на Санта Мария дела Салуте, сянката на църквата Свети Марко и всички останали свидетели - гълъбите, гондолите, наводнението на площада и т.н., и т.н.

По-късно всичко това се превърна в една доста трагична приказка. Аз се разведох, но Невена не можа. Нейният съпруг бе с тежки сърдечни проблеми. Разводът щеше да го убие...

Отношенията между България и Югославия отново се влошаваха. От най-високо Невена бе посъветвана да се отдръпне. Край? Не! Никога няма да има край... И защо?

Една част от хубавия хонорар за филма получих в българското посолство в Белград. А другата част, която бе в левове, обърнах в турски жълтици и си ги сложих в джоба...

 

Любовта между Лиза и Иво от филма преминава между актьорите в живота...