От управлението искат още данни от агентите си в Южна Америка, за да стигнат първи до лидера на нацистите

Беларуските медици през 1945 г. прибързано обявяват, че овъгленият труп е на Фюрера

Зъболекарят му мистериозно изчезва, след като потвърждава, че тялото е на Адолф

Ако се чудите дали са верни конспиративните теории, че след края на Втората световна война няколко подводници акостират край бреговете на Аржентина и от тях слиза елитът на Третия райх заедно с Хитлер, не се безпокойте. ЦРУ също е имало подобни притеснения и е издирвало Хитлер години след официалното му самоубийство на 30 април 1945 г. в бункера под Райхканцеларията в Берлин. Това се потвърждава от цяла серия разсекретени документи в архива на Централното разузнавателно управление.

Всичко започва от една докладна от 3 октомври 1955 г. от шефа на бюрото в Каракас Дейвид Бримър във връзка с информация на агента "Симелоди-3". Още в началото е посочено, че той заслужава доверие и информацията може да е от интерес за службата и офисите й в

Богота, Буенос

Айрес и Маракайбо

С уговорката, че на този етап не може да се даде оценка на данните от разузнавателна гледна точка, но при интерес информацията може да бъде разработена.

"Симелоди-3" съобщава на служител на ЦРУ, че на 29 септември 1955 г. се е видял с доверен свой приятел, който работел под негово командване в Европа. В момента живеел във венецуелския град Маракайбо. Агентът на ЦРУ предпочита да не разкрива името на приятеля си, но подробно описва всичко, което знае. Според него в последните дни на септември 1955 г. бившият нацистки военен Филип Ситроен му е споделил конфиденциално, че Адолф Хитлер все още е жив. Ситроен

контактувал с него около месец

докато бил в Колумбия по време на пътуването си из страната като служител на холандската компания "KNSM Shipping Co" в Маракайбо. "Ситроен показал на приятеля на "Симелоди-3", че си е направил снимка с Хитлер неотдавна", пише в докладната. Доверил му, че Хитлер е напуснал Колумбия и е отпътувал за Аржентина някъде през януари 1955 г. Ситроен коментирал още, че вече са минали 10 години от края на Втората световна война и съюзниците вече

не могат да преследват Фюрера като криминален престъпник.

На 28 септември 1955 г. приятелят на "Симелоди-3" му показал снимката, на която е и Ситроен. "Симелоди-3" обаче не бил в състояние да коментира, тъй като на снимката единият бил Ситроен, а другият - човекът, за когото Ситроен твърдял, че е Хитлер. На задната страна на снимката пишело:

"Adolf Schrittelmayor,

Тунха, Колумбия, 1954 г."

На 11 октомври 1955 г. шефът на бюрото в Богота отговаря, че чрез човек с кодовото име "Гирелиа", могат да направят запитване за "Adolf Schrittelmayor, Тунха, Колумбия, 1954 г."

На 4 ноември 1955 г. Франклин Холкомб от ЦРУ пише до шефа на бюрото в Богота като темата отново е Адолф Хитлер. Според Холкомб службата няма възражения да бъде включен "Гирелия", но

трябва да се

положат

извънредни усилия,

за да се разшири информацията за човека, който може да е Фюрера. От ЦРУ отново подчертават, че усилията да се концентрират върху въпросното име и евентуалния му престой в град Тунха в Колумбия. В съобщението се настоява за конкретика с уговорката, че ако името на Фюрера или на града не е точно, те могат да се коригират.

Сред историците отдавна има спор дали може да се вярва на конспиративните теории, че Хитлер е избягал в Южна Америка.

Веднага след войната Москва обявява, че разполага с част от тленните останки на Хитлер и Ева Браун. Абсолютна загадка обаче е защо те доста прибързано са изпепелени. Официалната позиция на Кремъл е, че част от тях са събрани и се съхраняват в СССР.

Анализът на предполагаемия труп на Хитлер е извършен от белоруски военни медици, които са част от Червената армия. На 8 май 1945 г. те правят подробен протокол и още в началото посочват: "относно съдебномедицинското изследване на

обезобразен мъжки труп от огън

(тялото на Хитлер)" Документът се съхранява в масивите на ЦРУ и наскоро бе разсекретен.

В протокола съветските медици констатират, че това са "останки на мъжки труп, обезобразен от огън, доставени в дървена кутия (с дължина 163 см, ширина 55 см, височина 53 см)".

"На тялото беше намерено парче жълто

жарсе 25 х 8 см.,

с овъглени краища - посочват съветските военни. - С оглед на факта, че трупът е силно повреден, е трудно да се прецени възрастта на починалия. Вероятно е между 50 и 60 години. Височината на мъртвеца е 165 см (измерванията са приблизителни, тъй като тъканта е овъглена). Трупът е силно овъглен и мирише на изгорена плът."

Дали в СССР са правени по-нататъшни изследвания на останките на Хитлер, не е ясно, но през 2009 г. американският учен Ник Белантони успя да получи достъп до черепа на Хитлер и излезе с абсолютно

шокиращи за целия свят заключения Черепът не е на мъж, а на жена, която е на възраст между 20 и 40 години. Само за справка официалната версия е, че Хитлер се самоубива на 56-годишна възраст.

Това предизвика голям

скандал с

руското ФСБ,

което влезе в спор с учения, но това още повече задълбочи съмненията, че Хитлер се е самоубил.

Ако заключенията на учения обаче са верни, тогава отпада още едно доказателство, че Хитлер се е застрелял. ЦРУ е запазило информация от 23 май 1953 г. на норвежкия зъболекар Фердинанд Стрьом. Той твърди, че е получил финалния аргумент, че откритият от руснаците през май 1945 г. труп на Хитлер действително е негов. Стрьом твърди, че работи по случая

от 1945 г. и вече може официално да заяви, че Фюрера е умрял в бункера в Берлин. Медикът и негов колега получили доклада на зъболекаря на Хитлер Хуго Бласк. Открили и снимки на зъбите на Хитлер и рентгенова снимка на главата на Фюрера, направени по различни поводи през 1944 г.

Стрьом твърди, че е сравнил всичко, включително зъбите и останките със снимките, които трудно открил в два американски архива - в Балтимор и в Мериленд. Тезата на Стрьом е, че снимките са открити от личния лекар на Хитлер, който малко по-късно безследно изчезнал. Затова Стрьом със свои колеги решили да проучат случая, за да сложат веднъж завинаги край на дискусията дали Хитлер е жив. Дори да се допусне, че черепът все пак е на Хитлер, в тази зъболекарска история има твърде много пукнатини.

Кои са те и какви са останалите пробойни, четете в хартиеното издание.