В дълбините му тлее лава и заради нея континентът губи 25% от ледената си покривка

Звучи нереално, но под три километра дебелите ледове на Антарктида крият над 90 действащи и още толкова загаснали вулкани. На Южния полюс се намира една от най-големите вулканични системи на Земята.

Наскоро се установи, че подобна цъкаща бомба със закъснител съществува и под най-големия и същевременно най-бързотопящия се глетчер Пайн Айлънд. Той заема 184 кв. км. Заради свиването му Антарктида вече е загубила 25% от ледниковото си покритие.

Въпросът е изключително важен, защото от запазването на ледената покривка на Южния полюс зависи едва ли не животът на Земята. Тя съставлява 90% от животоспасяващата свежа вода в света.

Затова международен екип е изследвал причините за постоянно намаляващата маса на най-големия ледник в района. Оказало се, че някъде в дълбините, под солидния блок се крие източник на вулканична топлина. Именно тя е изиграла огромна роля ледникът да се топи и така да започне да се движи с по-голяма скорост.

Пайн Айлънд е разположен в западната част на вечностудения континент - срещу южната част на планината Хъдсън. За първи път е проучен през 60-те години от Американския военноморски флот и Института за геоложки изследвания на Съединените щати.

Нито една страна не е изявила желание да изгради своя научна база там. Най-близката е британската ДРотераУ, отдалечена на 1300 км.

Поради това изследванията са дистанционни. Учените търсели причината за топенето на най-големия ледник и открили вулканичната топлина.

"Опитвахме се да разберем каква е ролята на океана при свиването на глетчерите", казва океанографът Брайс Луус от университета в Роуд Айлънд. Групата изследвала дали водата съдържа 5 различни вида благородни газове, включително хелий и ксенон. Така стигнала до изненадващата находка.

"Не сме търсили специално вулканични следи, други бяха намеренията ни, като изпробвахме дали има наличие на газове. Първо забелязахме високи концентрации на хелий-3 и си помислихме, че подобно изобилие е сигнал за погрешни или най-малкото за съмнителни данни", добавя Луус. Изотопът е източник на енергия и 25 тона от него стигат, за да покрият нуждите на всички хора на Земята за цяла година.

Присъствието на този газ е сигурна следа за вулканична дейност, твърдят експертите. И това допълнително топи ледника.

ДМного е важно да бъдем сигурни какви са показателите, за да се установи дали антарктическият ледников пояс може да бъде нестабилен и дали ще има повишаване на нивото на световния океанУ, казва Карън Хейууд от Университета на Източна Англия.

Миналата година големи участъци на ледника се отделиха от основното тяло. Първо през февруари от него се откъсна блок с големина километър и половина. А през септември Пайн Айлънд намаля с още един грамаден къс с площ 267 кв. км - 4 пъти по-голям от нюйоркския район ДМанхатънУ.

Новото откритие, че под ледената покривка на Пайн Айлънд тлее вулканична дейност, предизвиква притеснения в научните среди. Въпреки множеството кратери на Антарктида там отдавна не е имало сериозна магмена активност. Последната е регистрирана преди 2200 г. Данните от последните проучвания сочат, че вулканичната топлина под Пайн Айлънд е много по отскоро. Най-много вулкани има в региона на т.нар. Западен антарктически шелф. Според специалистите е невъзможно да се измерят конкретните показатели на вулканичната активност, вкл. температурата и нивото на изхвърлената лава, защото разломът е много надълбоко в леда.

"Ледниковото покритие съществува от десетки хиляди години едновременно с вулканичната активност, която се случва вътре и под него", успокоява д-р Роб Лартър, морски геофизик в Британската антарктическа мисия, пред в. ДИндипендънтУ.

Но ако се стигне до изригване, може да има сериозни последици за цялата планета. Тук не говорим за епизодична слаба активност. Учените предполагат, че заради климатичните промени изхвърлянето на лава от кратерите на Антарктида може да се засили.

Един от ефектите от подобно събитие ще е стопяването на ледниковото покритие на континента. Това ще доведе до повишаване на температурите и затопляне на земния климат. Съответно ледниците ще се разтопят. Някои учени смятат, че процесът вече е започнал, защото снежното покритие на Западния шелф на Антарктида е намаляло.

Ако целият Западноантарктически пояс се стопи, нивото на океана ще се увеличи с 3,6 метра, твърдят експерти. Това покачване е достатъчно, за да наводни повечето градове, намиращи се по крайбрежието на моретата и океаните.

Това обаче е сценарий, при който е налице масирано избухване на вулкани. Малките ерупции не могат да причинят такива щети.

Има и друг аспект от евентуалното активизиране на кратерите под леда. Избухването на вулканите може да наруши въздушния трафик над цяла Южна Америка, Африка и Австралия. Де факто на Южното полукълбо.

Екипи са пресъздали компютърно възможните ефекти при бурно разливане на лава. Вариантите са три - при радиус на разпространение на пепелта 5, 10 или 15 километра. Моделите са изработени според последните вулканични дейности. Например през май изненадващо изригна връх Мерапи в Индонезия, като пепелта покри територия с радиус 9 км. Затова учените предвидили още по-големи поражения - ако ледниковите кратери изпуснат пепел на 15 км.

Освен разстоянието значение има и височината на струята. Тя определя какви ветрове и как ще разнесат магмата.

Точно това води до другия проблем, до който може да доведе избухването на ледниковите вулкани - нарушения в полетите. Ако наоколо летят самолети, пепелта прониква в двигателите и се смесва с горивото. Радарите обаче не засичат никаква информация.

Поради тази причина е имало хиляди инциденти при полет сред вулканично изригване. Например през 1989 г., когато над Аляска отказват и четирите двигателя на самолет. Той попада в облак от пепел, изхвърлена от вулкана Редаут. Машината започва да пада от 11 000 метра и едва на 3,6 км височина пилотите успяват да рестартират двигателите за късмет на всички на борда. В крайна сметка аеропланът каца безпроблемно в град Анкъридж.

А когато през 2010 г. изригна исландският Ейяфятлайокутъл, заради пепелните облаци бяха забранени всякакви полети над Европа в продължение на дни. Икономическите щети от тази стъпка се изчисляват на милиарди долари.

Затова има предупреждения, че евентуално изригване на кратер в Антарктида ще доведе до ураганни ветрове около Южния полюс със скорост до 60 метра в секунда. Те биха разпръснали лавата на огромно разстояние. Затова се смята, че летищата в района, като например това в Буенос Айрес, не са в безопасност.

Голямо притеснение идва от втория по големина вулкан Монт Ерибъс, който се намира до американската база Макмърдо на остров Рос. За разлика от Сидли той поддържа постоянно напрежение, защото от 1972 г. насам постоянно има слаби и средни ерупции. Ако изригне на голяма височина, ще засегне и други континенти, смятат учените.

За разлика от него най-големият спящ вулкан на Южния полюс Ц планината Сидли, е относително спокоен. Не изглежда опасен, тъй като за последно е изригвал преди 4,7 млн. години. Въпреки това вулканът държи учените нащрек, защото е в твърде отдалечена местност и трудно може да се наблюдава.

Най-високият връх на планината също не се знае на каква височина е, понеже не е леснодостъпен. Смята се, че е между 4181 и 4285 метра. Изкачен е от човек за първи път през 1990 г. от новозеландеца Бил Аткинсън.

Сидли е масивна структура, покрита със сняг, а в южната му част е разположена петкилометрова калдера. Планината е открита от адмирал Ричард Бърд, докато летял над континента на 18 ноември 1934 г. Кръстил го на дъщерята на спонсора на експедициите до Южния полюс през 1933-1935 г. Уилям Хорлик.

Останалите вулканични структури на континента също биха могли да предизвикат сериозни проблеми. Още повече че някои от тях са туристическа атракция заради огромната популация от пингвини и ръждясали китоловни кораби от началото на ХХ век.