Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Стоян Желев:  На закуската с Митеран брат ми Желю отиде с чужд костюм, нямаше подходящ. Като президент осигури  за летището 100 млн. долара  от Кувейт

От "24 часа"

- Да изясним най-напред кой кой е в голямото семейство на Митю Желев от с. Веселиново, г-н Желев...

- Ние сме трима братя и една сестра от един баща. Бате Желю, бате Йордан и кака Елена са от една майка. Когато тя умира, Митьо Желев се жени за друга жена и от техния брак се раждам аз. А когато тя идва в новото си семейство, води и сина си от предишния брак - Христо. Нейният първи съпруг е убит на фронта...

- Вие сте най-малкият. Знам, че сте известен юрист, сега адвокат. А какво не знаем?

- Като млад бях футболист, юноша съм на Шумен. Бях нападател, играх в няколко отбора - в Попово, във Варна, като войник - в Стара Загора, искаха ме от “Локомотив” - София. Когато станах студент в Юридическия факултет, бате Желю ми каза да помисля мога ли да нося две дини под една мишница. Но аз

ритах топката

до 53-годишна

възраст

Завърших право през 1974 г. Една година бях стажант-адвокат и 8 - юрисконсулт в селското стопанство и строителството. Бях преподавател в катедра “Правни науки” на икономическия институт. От 1976 г. съм адвокат. Миналия мандат бях член на Висшия адвокатски съвет.

- Най-актуалната идея, свързана с д-р Желю Желев, е софийското летище да бъде наречено на негово име. Как ще го коментирате?

- Има много неща, свързани с моя брат, които не са написани досега. Обаче аз ги знам. И ние с вас дълго ще трябва да си говорим, казвам ви го едно към едно.

- Имате моето съгласие, но дайте сега да поговорим за летището...

- Едно от първите посещения на Желю Желев като президент беше в Кувейт. Там той беше договорил 100 милиона долара за летището. 100 милиона от кувейтския фонд. Мисля, че тези пари са вложени в строителството и ремонта на летището.

- Значи заслужава то да носи неговото име, така ли?

- Как да ви кажа? От моя гледна точка нещата стоят малко по-различно, не толкова директно.

- Защо?

- Минаха повече от три години от смъртта на бате Желю, той почина на 30 януари 2015 г.

Нито един обект

не е кръстен

на негово име

Нищо! Мълчание, мълчание, мълчание... Освен една плоча на родната ни къща във Веселиново. Не може така... поне една улица в София можеше да бъде кръстена на негово име. Все едно нищо не е направил, все едно го е нямало.

- Вие с колко години сте по-малък от брат си Желю?

- 12 години, роден съм на 2 август 1947 г.

- През 1988 г. Желю Желев прави Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, а през декември 1989 г. - и СДС. Той покани ли ви да участвате в тези завери?

- Какво значи да ме кани? Кани се чужд човек, а аз не съм чужд. Още през 1970 г. аз попаднах в компанията на едни от най-интересните хора в България - историците Николай Генчев, Васил Гюзелев, който е кум на бате Желю, Милчо Лалков, Илчо Димитров - велик човек, Недялко Мерджанов, много добър приятел. Помня, че за закуската при Митеран батко нямаше подходящ костюм и Мерджана му занесе...

- Чий е бил костюмът?

- Не си спомням вече... Мерджана беше много верен на батко и голям негов приятел, преподаваше логика. Пийваше си... и Кольо Генчев обичаше да си пийва... И викаше: “Желю, давай вино...” Батко носи и му казва: “Кольо, аз ще давам вино, ама хубаво е да пием така, щото да можем да разговаряме...”

- Когато д-р Желев стана президент, ходихте ли при него с молба да ходатайства за нещо? За вас лично или за други хора?

- Никога! Много ме натискаше един от моите колеги... Викаше: “Абе, аз съм ловджия, разбирам от специалните там... бе, нека ме сложи там около оръжията съветник във военния кабинет... Никога не съм си позволявал да моля батко за нещо. Много пъти много хора са му казвали: “Брат ти е известен софийски адвокат, а ти го държиш много така... настрани.” Но съществува и един друг момент, който също има значение. Двете редици хора, които го бяха оградили, почти на всички тях аз бях неудобен.

- Защо?

- Защото съм адвокат, който много знае. Всичките те бяха доносници.

- Доста тежко обвинение...

- То не е тежко

обвинение,

то е реалност

Защото нямаше врата в адвокатурата, където, ако не си член на партията, можеше да влезеш. И които не можеха - всички от БЗНС и всички безпартийни, всички... Бяхме останали трима-четирима в моята четвърта юридическа консултация без... Всички бяха ангажирани. Да не говоря за имена, които станаха и съветници... Всички хора бяха вътре.

- Вас не са ли се опитвали да ви вербуват?

- Два пъти съм отказвал да сътруднича през 1976 г., месец март като стажант-адвокат. Когато станах член на Висшия адвокатски съвет, съгласно закона всички бяхме проверени. Ясно като бял ден! Когато цъфнаха двама-трима... а, ама аз не съм! Моля ви се, момчета, вие сте писали за този, за онзи... Покайте се: ситуацията беше такава, сложиха ми чатала, не мога... Но тези всички направиха кариери - и преди, и след това.

- Д-р Желев някога оплаквал ли ви се е за нещо - примерно, че му е тежко като президент, че има проблеми със СДС, или за нещо друго?

- Вие не знаете какъв корав човек беше бате Желю. Такъв нрав имаше, че...

- Има ли нещо, което още не знаем за д-р Желев?

- Много неща не знаете.

- Кажете трите най-важни...

- Еее, така ли ще го направим? Хайде да бъде в друг разговор. Имаме много да говорим. За първи път след толкова години си позволявам да разговарям за тези неща.

Както вие ми давате доверие, така и аз ви давам доверие. Както на мене ми дадоха доверие да управлявам 10 милиона долара в застрахователна компания “Европа”. Бях две години и половина изпълнителен директор там и си излязох с чантичката, както ме виждате сега. После те фалираха. И ако чуете, че някъде е фалирала застрахователна компания или рафинерия, смятайте, че е разграбена, открадната... По престъпен начин е разсипана.

- Сега сте адвокат. По какви дела?

- Каквото се сетите, всичко мога.(Смее се.) Специалист съм по имотните въпроси. Лошото е, че в България няма силен бизнес и заради това няма и работа за адвокатите. Има предимно за големите кантори.

В България има

13 500 адвокати,

а само в София са към 5600-6000. Една трета гладуват. Няма бизнес, няма сделки, няма правоотношения, няма договорености, няма фалити... Има, ама са малко.

- В личен план как сте?

- Щастлив баща на трима синове и дядо на шестима внуци. Не кръстиха нито един от внуците на мое име и аз им казах: “Не ви се сърдя, ама ми е обидно...”