На Тереза Мей ѝ трябва чудо, за да

прокара сделката и да остане на власт

Постигнатата от европейските лидери сделка за Брекзит в неделя много прилича на белия дим, с който се известява избирането на нов папа. С тази разлика, че трудно взетото решение не слага край на продължилите 19 месеца преговори, колкото и да им се иска на мнозина. То просто отваря вратата за нов кръг, този път от най-малко 21 месеца, докато тече преходният период след раздялата на Великобритания с ЕС на 29 март догодина. Навремето разправиите по избор на папа също са се точили много. Най-дългият е бил 2 години, 9 месеца и 3 дни. Заседанията на папския конклав са започнали през ноември 1268 г., а решението е чак през септември 1271 г. Избраният папа Григорий Х слага край на тази лудост и прокарва правило - кардиналите се събират на едно място и нямат право да го напускат, докато не изберат новия папа. След гласуванията от комина на Сикстинската капела излиза бял или черен дим, който известява дали има нов папа, или не.

Заседанията под

ключ рязко

намаляват

времетраенето на папския конклав и през последния век той е най-много до пет дни.

Вероятно ако Великобритания повлече крак, един ден и напускането на ЕС ще става толкова експресно, но днес не е така. Макар и остров, Обединеното кралство се оказа много тясно свързано със Стария континет и по всичко личи, че раздялата ще бъде трудна и дълга. Затова, притиснати от времето и разклатените позиции на британския премиер Тереза Мей, европейските лидери се събраха извънредно в Брюксел в неделя и бързичко постигнаха сделка. Лошото е, че се разбраха само за развода между Великобритания и ЕС, но не и как ще продължат отношенията им след това, което е по-важното. Както много сполучливо написа колега от британския вестник “Гардиън”,

“присъствахме

на погребение,

маскирано като

кръщене”

Засега белият пушек, дошъл откъм Брюксел, създава предимно проблеми на политиците във Великобритания. Те са изправени пред труден избор дали да повярват на премиера Мей, че е постигнала “единствено възможната и най-добра сделка”, или да играят вабанк и да я отхвърлят с надеждата, че договореното с ЕС може да се предоговори така, че да отговаря по-добре на мечтите на англичаните за независима и силна държава. Ако се съди по първите коментари, вероятно ще се случи второто. Разбира се, ако Мей не сътвори някакво политическо чудо до 11 декември, когато споразумението трябва да бъде гласувано от британския парламент.

Тя вече заяви, че ще се бори “с цялото си сърце и душа” за прокарване на сделката в Камарата на общините. Написа открито писмо до нацията, говори в парламента, пред медиите, бизнеса. Проблемът е, че самата Мей не е в добра политическа кондиция. За да постигне договореност с ЕС по Брекзит, тя се конфронтира с някои от най-ярките му защитници в Консервативната партия и днес не е сигурно колко депутати от собствената ѝ политическа сила ще я подкрепят. От Демократичната юнионитска партия, благодарение на чиито 10 депутатски гласа стана премиер, вече казаха, че ще гласуват против и дори намекнаха, че ще оттеглят подкрепата си за правителството. Опозиционната Лейбъристка партия е твърдо срещу споразумението, така че шансовете сделката да бъде приета са много, много малки.

Въпросът е какво ще се прави след това и има ли шанс надвисналите облаци над Албиона да се разсеят? И Мей, и европейските лидери заявиха, че нови преговори по постигнатата сделка не се предвиждат. Ангела Меркел даже я нарече дипломатически шедьовър. Никой обаче не се нае да коментира какво ще стане, ако британският Парламент не я ратифицира. Вероятно защото отговорът е логичен, а и доста плашещ. Ще трябва да се върви на

вариант

“раздяла без

правила”

Нещо, от което се страхуват както на Острова, така и в Европа, защото това означава незабавно въвеждане на мита, визи, опашки по границите и редица други ограничения. Чуват се гласове и за повторен референдум за излизането на Великобритания от ЕС, но това може да се случи само ако Мей падне от власт, което не е изключено при създалата се ситуация. Тя многократно е заявявала, че няма да предизвика ново допитване, още повече че социологическите проучвания не показват категорично увеличение на противниците на Брекзит. Затова непрекъснато призовава политиците да се вслушат в гласа на народа, който се произнесе по въпроса преди 2 г. Но според критиците самата тя доста се е отдалечила от първоначалния план за Брекзит и е направила прекалено много отстъпки на ЕС при преговорите.

Дали това ще е достатъчен аргумент, за да бъде свалена от власт, ще се разбере скоро. Твърди се, че пред европейските лидери Мей е изразила надежда да убеди депутатите от Консервативната партия да подкрепят сделката с аргумент, че ако не го направят, ще се стигне до предсрочни избори, в които половина от тях могат да изгубят депутатските си места. Това е основателен страх, но не и ключов, когато става въпрос за големи политически решения в страна като Великобритания, където депутатите са притискани от общественото мнение да се грижат не само за местата си, но и за интересите на избирателите.

Ако се съди по икономически анализи, депутатите са принудени да избират по-малкото зло. Данни на Националния институт за икономически и социални изследвания показват, че британската хазна ще губи по 100 млрд. лири годишно, ако се спазват договорените до момента с ЕС условия за Брекзит, а на всеки британски гражданин те ще струват 1090 лири. Причината е, че се очаква свиване на БВП с 4% до 2030 г., тъй като споразумението ще има негативен ефект върху 46% от търговията с ЕС и върху 21% от инвестициите в страната. Ако сделката пропадне,

свиването ще е

още по-голямо

– около 5,5%, или 140 млрд. годишно.

Друго проучване на три от най-престижните научни института в Лондон твърди, че спад в икономиката от 5,5% за следващото десетилетие ще има и при договорените от Мей условия, тъй като те предвиждат нови търговски бариери и спад в имиграцията. Великобритания може да остане в данъчен съюз с ЕС, но тя ще напусне общия пазар, което ще доведе до регулаторни бариери за размяната на стоки и услуги. Ще се сложи край и на свободното движение, а това ще намали притока на специалисти и неквалифицирана работна ръка. Ако няма сделка за Брекзит, икономиката ще се свие още повече – до 8,7%. Европейските страни също ще търпят загуби, но те ще бъдат 10 пъти по-малки от тези на Великобритания.

Така че белият дим от Брюксел не прави по-леко положението на и бездруго мрачния Албион.