Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Само да попитам... Не, че нещо, ама да попитам... Защо, според вас, един министър трябва да живее в четириСТЕНЕН апартамент, а не в нормален? Мислите ли, че един министър, или политик въобще извън сградата на Министерския съвет няма други ангажименти. Той представлява народа и е нормално да живее в представително жилище... Дори, мисля аз, това е задължително. Защо Президентът трябва да живее в Резиденция "Бояна", жена му да кара в насрещното като мома англичанка, а на един министър да не му се предостави подходящо жилище?. Или искате на сутринта да излиза с торбички под очите от панелката, да посреща и изпраща водопроводчици, да ляга под колата, за да провери кой от шарнирните й болтове е изпаднал, вместо да се отдели в кабинет, в който да се дообразова. Защо, някак си, на всинца ни се ще не апартамент да му се даде на министъра, или депутата, а направо килия. И след края на мандата да остане в нея до второ нареждане. Отговорът е прост като протестър в България. Българинът не иска наказание, а отмъщение. На министъра трябва да се отмъсти за нашите неудачи. Да отмъстим на министъра заради нашата нескопосност, за нашата невъзможност да се справим с живота, заради липсата на инициативност. Ние не искаме да сме добре, а на стария шопски принцип искаме този, който ни управлява да е зле. Колкото е по-посредствен един политик (Румен Радев), толкова повече му се кефим и радваме. Така, както се кефим и радваме на Азис, а не на Калуди Калудов, както се кефим и радваме на Софи Маринова, не на Райна Кабаиванска,както се кефим и радваме на Слави Трифонов, не на Николай Гюзелев... Процентът на гласувалите за Румен Радев е процентът на слушащите Азис в България. Защото ние мислим и разсъждаваме така, както са ни учили "наръчниците" в текстовете на чалгаджиите в България - готови сме "дънките да сцепим", или "бял мерцедес да те преследва в насрещното", или "едно ферари с цвят червен" като еманация на българската дисидентска песенна култура... Социалистическият принцип "По-близо до народа" всъщност е вкоренен в чалга културата по тези географски ширини. Искаме министърът да бъде необразован, тъп празноглавец. И не можем да си представим, че той може след работа да се прибере вкъщи и да седне... в кабинета си да продължи със заниманията си. Защото един министър има нужда от това. Не на пет сантиметра съседът да дъни чалга, а другият над него да върти ръченица, докато някой бие главата на жена си току до възглавницата му... Или, казвате, такива неща не стават. Според мен такива неща се случват в панелките, нали... Но въпросът е в министъра. Той задължително ли трябва да живее със стандартите на "слуга", защото това означавало "министър"... Не, нали... И според мене - не... Защото защитавам принципи, не правителства в момента. Същото бих говорил, ако имаме друго правителство и друг Президент. Време е за принципи, не за отмъщения... Ами, това е...