Специалните дни НА нещо приличат на глобален

експеримент: готови ли са хората да се държат

като мравуняк. Насаждат илюзия за свобода

По повод наскоро отбелязания световен ден на тоалетната (19 ноември) се замислих, че на практика всеки ден е ден на нещо и то на нещо такова, което ни кара да се чувстваме добри, отговорни и възвишени. Има специален ден на магазините, на телефона, на числото пи, на костенурките, храносмилането, аптеките, вятъра, носната кърпичка, леваците, бездомните, озоновия слой, музикалните хорове и т.н. Много по-емоционално натоварени, а оттам и по-морално пречистващи са дните “без” – без корупция (9 декември), без диети (6 май), без покупки (26 ноември).

Миналата седмица нашите чиновници отидоха на работа с градския транспорт, за да отбележат “ден без автомобили”, макар че този ден по принцип е на 22 септември и се провежда в цяла Европа с цел (цитирам) “да се формира екологосъобразно мислене у хората и да се възпита съответен начин на живот”.

Клетий Карл

Бенц! Затова ли

се трепа да

изобретиш

автомобила?

Имаше и ден без загинали по пътя. Не знам как се провежда той. Може би всеки, който е възнамерявал да загине на пътя, увлечен от инициативата, да е отложил тази работа за друг ден.

Имаше и ден без сутиени. Световен ден. Както се оказва, този ден не е ден за поклащане и подрусване, а е свързан по някакъв начин с рака на гърдата.

Не разбрах по какъв точно, май по никакъв – единственото общо между сутиена и рака се оказва самата гърда, та не знам как би било редно мъжете да се солидаризират с борбата срещу рака на тестисите. Важното е обаче да има ден “без”, в който всички заедно да правим едно и също нещо, пък каквото ще и да е то.

Имаше и ден без асансьори. Това благородно древно изобретение и то се оказа вредно като цигарения дим (денят без цигари е на 31 май), та затова отговорните граждани бяха призовани да се откажат от асансьора и да се обърнат към стълбището. Кога ли човечеството ще узрее дотам, че

да обяви и

световен ден

без стълбища?

Да не говорим за дни като онзи, в който се очаква от нас да гасим лампите си и да стоим на тъмно като пълни идиоти, за да покажем на света и на себе си кой знае какво (слава Богу, сред моите познати няма такъв, който да го прави). Защо, защо са всичките тези масови мероприятия? Защо трябва да има ден без автомобили? Защото са прекалено много ли? Ами тогава да ги забранят въобще, какво оправя един ден! Защо да има ден без цигари? Защото прекалено много хора пушат ли? Ами, ако наистина хората са прекалено много и ако наистина е вярно, че пушенето убива, не ограничавайте пушенето, а го насърчавайте и хората ще станат по-малко.

Ако пък искате хората да станат още по-малко и да не задушават майката природа, обявете няколко дни без антибиотици и лекарска помощ и планетата ще си отдъхне.

Имам теория. Масовият човек трябва да се възпитава в готовност да бъде солидарен към каузи. Когато това се постигне, трябва да се приучи да действа в синхрон със себеподобните си, но да не задава сам ритъма на синхрона, а да чака да му се спусне отнякъде другаде.

Силата на

тълпата е като

силата на водата

– който я овладее, произвежда ток за свои нужди. Но може би така и трябва. По-добре да хвърляме сутиени във въздуха, отколкото камъни по жандармерията.

Или пък не? Може би идеята е именно тази: да дойде ден, в който ще хвърлим камъни и по жандармерията, и по данъчните, и по депутатите, и по войската.

Днес ще бъдем единни против рака на гърдата и жертвите в т.нар. война по пътищата; утре ще излезем заедно против “статуквото” и “политическата система”, за да свалим една власт и да турим на нейно място друга, без да се интересуваме на този етап каква точно е тя, защото за нас е по-важно да сме единни в благородната кауза, защото днес и само днес сме активни граждани със своя позиция, която ще изкрещим в лицето на света! Защото сме солидарни!

Днес искаме живот без асансьори, автомобили и цигарен дим; утре ще поискаме живот без политически партии и парламент, като изобщо не се интересуваме какво ще дойде на тяхно място. Важното е да има някакъв Център, от който да ни се спусне кауза, тази кауза да ни увлече и да ни накара да покажем колко силни сме заедно. На кого да покажем? Карай, бе: това са подробности!

Всички тези дни НА нещо си или БЕЗ нещо си приличат на глобален експеримент, който иска да провери до каква степен хората са готови да се държат като мравуняк.

Ако църквата и монархията например действаха така, още през Средновековието щеше да има ден без гордост, ден без чревоугодие, ден без похот и ден без завист. Но през Средновековието не е имало нужда от нагнетяване на гражданско самочувствие, защото хората са имали респект от други неща. “Аз съм добър, защото постъпвам като всички, защото съм отговорен пред всички, пред всички и пред никого конкретно” – ето това модерният свят иска да възпита у населението. А в действителност е точно обратното – всеки човек е отговорен преди всичко пред себе си, пред Създателя си и пред съвестта си, която е връзката между двете. Останалите му отговорности се измерват в отношението към тези.

Но тази философия възпитава свободни хора, истински свободни хора.

Истински свободният човек е този, който има волята да жертва волята си. Истински свободният човек е този, когото не можеш да уплашиш, че ще му отнемеш нещо от този свят. Тези, които протестират срещу глобалното затопляне, цигарения дим или за няколко стотинки повече, не са свободни хора, защото прекалено много ценят придобивките си и се страхуват да не ги загубят. Никой не се плаши от тези хора.

Напротив, истински свободните хора са опасни, особено когато са в големи количества. Затова илюзията за свобода упорито ще се насажда на мястото на истинската свобода и в името на това няма да се пожалят сили, време и средства. Светът лежи в зло и злото ще положи всички усилия това да се промени колкото е възможно по-късно. А възможностите на злото са големи. Ето защо към днешна дата е по-добре стадото да блее в един глас – така ще е най-спокойно за всички. Мисля, че спокойствието е важно, но освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.