Вече втора седмица Европа се тресе от протести. Правата си търсят от най-бедните в съюза - българите, до едни от най-богатите - французите. От най-недисциплинираните - гърците, до много по-консервативните и обрани белгийци. Протестират и във Великобритания, в Холандия, в Румъния.

Едни блокират пътища заради цените на бензина, други - заради корупция, трети в памет на исторически кървави бунтове. Конкретният повод няма голямо значение, защото гневът навсякъде е в една посока - политиците, които управляват.

Недоволството е трупано десетилетия - от Русия до Мексико, от Холандия до Република Южна Африка. Цяла епоха, в която разпределението на богатствата отвори неприлично огромна пропаст между бедните и богатите.

Твърде дълъг период, в който поколения политици и правителства са играли повече в интерес на корпорации и големи икономически кръгове, отколкото в услуга на хората. Никога връзката между избиратели и политици не е била така драматично скъсана както в наши дни.

Днес определението за демокрация, в което се казва, че "това е управление, при което властта принадлежи на народа и се упражнява пряко от него чрез негови избраници, излъчени на свободни избори", е просто една куха фраза на хартия.

Тази перверзия е много по-дразнеща в България. Защото сме много по-драматично невъзпитани във всичко. От начина на кражба до изказа. Няма как в Париж някой политик да се изцепи грубо за майки на деца инвалиди. Там със сигурност няма такива идиоти. А дори и да се случи, той ще хвръкне моментално от парламента като тапа от шампанско и няма нужда някой да протестира за това.

В България има цели партии от идиоти, които се надпреварват кой колко по-велика простотия може да измисли и да я разкаже максимално убедително по телевизията. Затова и при нас още по-видимо системата функционира извратено, а от хората реално не зависи нищо.

Партиите се въртят като на руска рулетка - едни преяждат, падат зад борда, идват другите отляво да лапат здраво - и те, и приятелските им кръгове, разстрелват се в слепоочието, за да отстъпят на десните - и те си отхранват сини братовчеди и олигарси, куршум в главата, зад кормилото сядат центристи - и те с големи обръчи от фирми... И така до края на света - както се пееше в най-успешния комунистически сериал.

Неслучайно от българските протести все повече се чуват фрази като "ние сме аполитични", "ние не искаме да падне ГЕРБ, защото не искаме да дойде БСП", "ние искаме политиците да работят в наш интерес".

Как обаче може да се случи това? Как можеш да накараш политици, които са яхнали здраво по партийно всички възможни обществени поръчки, разпределение на фондове и всякакви блага, да работят в услуга на хората?

Ситуацията в момента изглежда без изход. При така функциониращата система и дадености от партии, политици и лидери няма да има истинска промяна нито при мажоритарен вот, нито при президентска република, няма да помогне и ремонт на конституция, нито Велико народно събрание.

В тази патова ситуация дали пък не трябва всеки да търси промяната в себе си, а после да иска да променя системата. Защото, за да се случват всички безобразия, вината си е на хората, които са позволили това на политиците.

Показателно е, че по време на последните протести през миналата неделя, ако правата са си търсили навън в студа 0,01 процент от българите, то не по-малко от 15 процента бяха на шопинг на топло в моловете. Явно "системата не убива" една прекалено голяма част от българите. Защото с действията и бездействията си те отдавна са се превърнали в част от системата.

Как ще промениш системата, като цялата ти енергия всекидневно е насочена в усилия да прецакаш правилата и да минеш метър. Да се изхитриш максимално, да влагаш цялата си енергия в заобикаляне на закони, пресичане на непрекъснати линии на пътя, забранено изпреварване, червени светофари...

Който иска да променя правилата, трябва първо да промени себе си. Супербанална е фразата на Кенеди за това, че е важно не какво държавата ще направи за теб, а какво ти за държавата, но пък е тамън за ситуацията в България в момента.

А за политиците трябва да е ясно, че макар и твърде бавно, избирателите започват да осмислят случващото се. И с популистки тъпотии от рода на "да си намалим леко заплатите за последните 2 години" трудно могат да излъжат дори и баба, която иначе е готова да метне спестяванията и семейното злато през терасата. Ако ще се връщат пари, нека да е за 20 години назад, защото почти цялото време бе пропиляно в глупост и далавери.

Също така фокуси с макро-показатели и потупване по рамото от батковци и каки в Европа, вече не вършат работа. Защото хората искат да живеят добре сега, а не в необозримо бъдеще, когато ще е удобно за макро-рамката.

Но най-важното като че ли е промяната в мисленето и действието да започне от всеки от нас.