Добрите трябва да се търсим и да се организираме
Преди няколко дни, решихме и пуснахме в ФБ един текст платен, за да достигне до повече читатели. В началото имаше коментари, повечето позитивни. В един момент, за кратко време заваляха агресивни коментари, директни обиди, псувни на майка. Седнал съм и чета - обиждат и псуват като каруцари, на майка! Какво става, лавина от озлобени хора! Пак ли съм сам –промълвих. И чух реалния глас, на съмишленик седнал до мен: „Как си сам! Я виж лентичката горе! Повече от 700 човека са харесали написаното, одобрили са го”.
Погледнах лентичката и наистина 700 човека до синята ръчичка.Добрите хора. Много сме. Добри сме. Почувствах сила. Почувствах солидарност.
Да, добрите трябва да се търсим и да се организираме. Да дадем отпор на лошите, които съсипват живота ни. Трябва.
Подобно нещо преживях преди много години.
1991 г. - първата минута, когато влязох в кметския кабинет, като кмет на Дупница (тогава гр. Станке Димитров) отидох до прозореца, погледнах навън и почувствах огромната отговорност пред хората. Трябва да бъда за пример, трябва да докажем, че освен тъпото комунистическо управление има и друго и то е много по-добро. Трябва да бъда най- добрия кмет не в България, да няма по-добър кмет в Европа от мен. Това си помислих тогава и започнах, още първата минута да действам, воден единствено от здравия си разум и огромното ми чувство за свобода и справедливост.
В тежката работа, за тежките, необичайни решения трябваше да убеждавам дори и най-близките си сътрудници.
Рано сутрин. Тръгнал съм за работа (отивах по-рано, защото имах много работа), на светофара (ходех си пеша) чакам да светне зелено. Чакам и си мисля: това да свърша, това, това и все проблеми, защото трябваше да убеждавам и най- близките си съмишленици и сътрудници.
Аз само аз. Почувствах се токова сам, толкова сам… И в този миг ги видях- хиляди очи, светли очи в цялото пространство около мен. Страхотни очи! Чух ги да казват: „Кмете не си сам. Всички сме с теб. Действай с теб сме, до теб сме”. Видях, чух и почувствах тази огромна подкрепа и доверие. Почувствах силата, солидарността на добрите.
След 5 минути бях в общината и не бях сам. Бях силен. И днес ,когато си спомня това тръпки ме полазват. Подобно нещо преживях и сега – 700 сини ръчички, ръчички на добрите, Ако не ние, няма кой.
Коментарът е от фейсбук
Най-четени
-
Как се обтегнаха отношенията на Лили Иванова и Йорданка Христова
В Чили вземат Лили Иванова за рускиня и я освиркват, но след това я награждават Първият й успех в зала "Универсиада" дава възможност на Лили Иванова за изяви в страната със свой оркестър
-
Първият концерт на Лили Иванова е с фалстарт. Публиката: Хей, малката, свършвай по-бързо!
Успехът идва първо в Румъния 48 години. Точно толкова дълъг сценичен път извървява Лили Иванова от първата си поява на голяма сцена до препълнената 13-хилядна зала, скандираща името й бис след бис
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Тодор Живков показва на Фидел Кастро най-старото тайно скривалище у нас
Подозират, че Първия си е имал и частен бункер заради банята с паркет Бункер, намиращ се под двореца в Кричим, е най-старото скривалище у нас. Под емблематичната постройки е изградено убежище за
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите