Първият в света златен кръст реликварий с частица от Христовото разпятие откри археологът проф. Константин Тотев на крепостта "Трапезица" във Велико Търново. Реликвата е изцяло запазена и е намерена в хоросанова камера зад олтарния стълб в новооткритата църква №23. Находката е с тегло 75 г и се отличава с ювелирна изработка. Това е единственият кръст енколпион от чисто злато, намиран досега не само у нас, но и в света, твърдят археолозите.

"Основната част от тези кръстове са изработени от бронз. На пръсти се броят екземплярите, изпълнени от сребро и злато, съхранявани в световните музеи. На този фон находката от Трапезица е от изключително значение, тъй като кръстът е златен и от тази група досега не е известен друг подобен екземпляр", обясни проф. Тотев от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.

Кръстът е датиран от втората половина на 12-и век, изработен във Византия, с височина 11 см, която включва и ухото за провесване, широчината му е 5,5 см. Съставен е от две части, които се затварят и образуват куха кутийка, в която стои част от св. Кръст. "Засега не сме мислили за отварянето на реликвата, тъй като това е свързано с консервацията и реставрацията", казва археологът. В горния край кръстът отново чрез шарнир е снабден с масивна художествено оформена халка за провесване на верижка и носене пред гърдите. "В случая тя е изработена от масивно злато, оформена е като многостенно тяло и е украсена с ниело техника. На трите видими страни на ухото в ромбовидни полета са представени три различни по форма гравирани разцъфнали кръстове, запълнени с ниело /живачна смес, която при определена температура става изключително устойчива/", обяснява проф. Тотев.

Разпятието е украсено двустранно с релефни изображения. "От едната страна в средата е представено Разпятие Христово, а в медальоните в края на раменете са поместени допоясни светци. От другата страна има релефно изображение на Богородица Оранта в цял ръст с ръце пред гърдите, обърнати с дланите напред", разясни археологът.

Проф. Тотев разказа, че кръстовете енколпиони водят началото си от Мала Азия и изпълняват ролята на реликварии за съхраняване на парче от Честния и животворящ кръст. По-късно те намират широко разпространение във византийския свят. “Кулминацията в тяхната изработка обхваща периода IX-XI век, но тиражирането им продължава и през палеологовото и постпалеологово време. Кръстът от олтара на църква №23 се причислява към групата, известна с неофициалното название "руски кръстове енколпиони", тъй като тези култови предмети, изработени в престижни ателиета във Византия, започват масово да се копират и разпространяват в Русия през XII-XIV век", пос с гравирани три изображенияочи професорът.

Църквата беше открита в края на септември непосредствено до Западната крепостна стена. Тя е еднокорабна с размери 9/5 м. Отличава се с уникалните си фрески. Проучвателите са сигурни, че са попаднали на два стенописни пласта - от XIII и XIV в.. "Това е една богата галерия за иконографията, явно че първият живописен пласт е свързан с художниците от Търновската живописна школа", обясни проучвателят. Сред хилядите фрагменти, които специалистите изключително прецизно вадят от земята, са запазени образи и части от сцени, каквито досега няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска крепост. При проучванията излизат и многобройни църковни дарове- друг процесиен и нагръден кръст. Открита е олтарната маса с гравирани три изображения на кръстове с надписи.

В некропола край храма пък са намерени множество монети, сред които и златна на Йоан Дука Ватаци.