Низ от случайности управлява съдбата на артистичната фамилия

Низ от сензационни случайности, извънмерен талант в изкуството и липса на компромиси с убежденията управляват съдбата на всеки член на фамилията Шопови.

Както казва Наум в едно мое непубликувано интервю с него от 1996 г., “Човек си живее живота, докато не го удари един шамар, та се чуди откъде му е дошло”.

Просто казано и изчерпва целия смисъл на съдбата. Този актьор, който играеше сложно, защото на сцената няма по-сложно превъплъщение от гротеската и самоиронията - обикновени инструменти на Наум Шопов, избягваше да философства и да усложнява речта си, когато може да го каже просто и образно.

Не знам дали е широко известно, че

Наум Шопов не

завършва ВИТИЗ,

също като Невена Коканова, Иван Кондов и Петър Слабаков. Понеже майка му е известната старозагорска актриса Мара Шопова, красива и талантлива в епохата на читалищния театър, Наум неизбежно се насочва към сцената. Той буквално е откърмен пред публиката. Майка му е бременна с него, когато играе в “Снаха” от Караславов, и след раждането му веднага излиза на сцената. В определения час за кърмене тя се обръща гърбом към зрителите, а незаети колежки ѝ подават вързопчето с бебето.

Лиза Шопова,

дъщерята на Наум,

си спомня баба си от последните години на живота ѝ. Помни красивите дълги пръсти, които я галят по косата. Ослепяла от глаукома, тя живее до смъртта си в малката им къща в Стара Загора, която вече не съществува. В този дом са гостували Гео Милев, Кирил Христов, Иван Хаджихристов.

На Мара Шопова се дължи ориентацията на сина ѝ към сцената след драмата във ВИТИЗ. Наум се класира трети в списъка на кандидат-студентите на ВИТИЗ. Не може да повярва, когато му казват, че е отхвърлен, зачеркнат е с две дебели червени черти. Старозагорски завистници изпращат до ВИТИЗ досие , в което Наум Шопов е наречен бранник, легионер, буржоазен елемент, син на лежал в “Белене”. Кой ще ти проверява истината в

епохата на доносите,

клеветите

и отмъщенията по съветски образец. Единственото вярно е, че баща му Христо Шопов, уважаван в съсловието читалищен деятел, изчезва един ден. Както е практиката на отговорните органи, никой не дава на семейството някаква информация. В тези времена, ако имаш западна тава с рок, заминаваш директно за “Белене”, да се поправиш. Христо Шопов се връща след месец съсипан физически. Не му позволяват да се върне в “културната сфера” и той работи тежка физическа работа. Докато получи инсулт.

След като играе няколко години в Стара Загора, започвайки от стажант-актьор, Наум се премества в Пловдив. Големият му удар е ролята на Фердинанд в “Коварство и любов” от Шилер. Тълпа от ученички го изчаква след представлението, за да го зърнат и изпросят автограф. А Невена ще му признае, че като ученичка го е гледала в тази драматична роля и е умирала от смях. Но влюбеният благородник отваря пътя на Наум към София. Влиятелният режисьор и педагог Николай Люцканов е възхитен от изпълнението на неизвестния актьор и го взема във Военния театър.

На неговата сцена

Наум Шопов се

запознава с Невена

Симеонова

Случайността този път удря щастливо. Директорът Сашо Стоянов, който режисира задължителното съветско заглавие “Иркутска история” от Арбузов, трябва да намери заместничка на Мария Русалиева, вече в напреднала бременност. И той кани студентката си Невена Симеонова, нежно и прозрачно създание с бързо и дълбоко усещане на сцената.

В епизод от спектакъла Невена и Наум трябва да танцуват валс. После любовта им следва класическия развой на повечето събития в живота на Наум Шопов. Щастливият финал е в районния съвет в Подуяне с кумове кинаджиите Януш Вазов и Христо Кирков. След подписването влизат в Унгарския ресторант срещу ВИТИЗ и се черпят обилно с всичките си пари - 10 лева. Невена Симеонова е от род с протестантско вероизповедание. Дядото по майчина линия Стойо е от рода Сендови (внукът му по линия на единия му син Христо е известният проф. Благовест Сендов). Този дядо Стойо дава лични пари, за да се изгради протестантска църква в Асеновград. Също протестант е и бащата на Невена, Асен Симеонов, който е пастор, правист, полиглот, почитана личност в интелектуалните среди. Колко много минуси в очите на комунистическите власти! Така че не е трябвало да се мисли много, когато Леон Даниел

прави прочутия си

спектакъл “Хамлет”

с каскет върху главата на краля убиец, напомнящ любимия каскет на Тодор Живков, и трон с червена петолъчка на облегалката, приличен на столовете в партийните кабинети на властта. Избухва скандал и уволняват главните замесени - Даниел, Хамлет в лицето на Наум Шопов и Офелия в лицето на Невена Симеонова.

Семейството остава без работа, със забрана да играят в столицата, да снимат филми и да озвучават в радиото. И пак случайността се намесва. Един ден им звъни по телефона Кръстю Дойнов, печен театрал, директор на бургаската трупа. Кани ги на щат там, а понеже няма актьорски бройки, назначава Невена като пожарникар. Тя си спомня за това време като най-щастливото в живота им. Живеят на хотел в Приморско с изглед към морето и се сприятеляват със съседа Йордан Саръиванов, талантлив и обещаващ режисьор, който загива в катастрофа с такси по пътя от московското летище към центъра на града.

Невена и Наум предизвикват фурор с ролите си във “Варшавска мелодия” - сълзлива пиеса на руснака Леонид Зорин за любовта на бивш фронтовак с полякиня, бъдеща певица. На фестивал в Пловдив помитат всички други театри и обират наградите.

Сутринта след представлението Невена, както се изкачва по стълбите към служебния вход на театъра, вижда как познато лице слиза отгоре. Човекът се изравнява с нея, спира се, целува ѝ ръка и я засипва с похвали за представлението.

Невена онемява, познала е Станко Тодоров, член на Политбюро на БКП, вицепремиер и спряган за бъдещия министър-председател. Идва на себе си тъкмо за да чуе неговото мнение, че трябва да се върне в София.

Военният театър ги приема, все едно че нищо не е било.

Забележително

повторение на

малшанса на баща си

прави синът на Наум

Христо Шопов

Днес той е звездна фигура в българското кино, гостува в театри и постановки, които одобрява като свой избор, но влиза във ВИТИЗ чак на третия път. Прилича на баща си по затворения си характер, директния и откровен контакт с другите и тоталната липса на звездомания - дори след успеха на участието си във филмите “Вчера” и “Страстите Христови”. Избягва шума и светлините на светските купони. Оставил е “външното министерство” и дипломацията на семейството на съпругата си Мариана Станишева - кастинг директор в чуждестранните продукции, снимани у нас. Не може да пропуснем и масовото одобрение на изпълнението на Христо в тв сериала “Дървото на живота”

Христо Шопов дълго време се пазеше да пусне корени на някоя сцена, но се адаптира към успешната реализация на две пиеси от американския автор Бърнард Слейд - “Догодина по същото време” и “Всяка година по същото време”. Преди няколко десетилетия в двете роли, станали легендарни, играха Анета Сотирова и Тодор Колев. Днес на Христо Шопов партнира Лилия Маравиля, режисьор е Жоро Михалков и представленията, вече над 100, из страната минават със страхотен успех. В София - за да се вреди човек да ги гледа, трябва да следи афиша на “Сити Марк Арт Център”, бившето кино “Левски”.

Неотдавна изтече информация, че

дъщерята на Христо

Шопов от първия му -

брак Невена,

(съдено е в потомството Шопови да се срещат често имената Наум и Невена), идва в България заедно с наскоро роденото си момиченце. Нейната майка Александра Георгиева се разделя с Христо, след като той прави успешна кариера на актьор тук, а тя няма реализация като балерина. Заминава за Берлин и печели място в екипа на “Фридрихщатпалас”, световнопризната сцена за балетни и танцови постановки с феноменални изпълнители. След 20 години работа Александра става художествен директор на балета. Странно е, че за нея се знае малко при толкова хищна популяризация на всичко успешно българско в чужбина.

Но от Христо Шопов и копче не можеш да изкопчиш. Неговия син Наум вече познаваме добре. Той е в ролята на д-р Тасев от тв сериала “Откраднат живот” и успешно замества липсата на другите двама млади и позитивни лекари (Димо Алексиев и Александър Алексиев). Също като тях д-р Тасев внимава да не намесва драмите и щастието на личния си живот в работата си на вечно ангажиран медик. Като малко момче и дори тийнейджър Наум Шопов-внук тръгва по стъпките на дядо си и баща си. На сцена ще запомни участието си в детския спектакъл в Народния театър на режисьора Димитър Еленов “Кукувицата”, по текст на Елин Рахнев и музика на Ваня Щерева. Първата му роля в киното е в трилъра “Октоподът”, но се гордее с участието си в “Деца от восък”, където партнира на Арманд Асанте, и в “Дълбоки води”, където играе малкия Лоренцо Ламас. Неизбежно е да не надари образа на д-р Тасев с някои от качествата на баща си като актьор - праволинеен защитник на принципите си, когато е убеден в тяхното човеколюбие; минимализъм във външното поведение, разумност и неспонтанност на емоциите. За разлика от баща си, успява да скрива чувствата си и по лицето му не може да се познае какви бури кипят в сърцето му. Наум Шопов-внук мечтае не за актьорска, а за лекарска кариера. Той вече се дипломира като доктор в Медицинския университет в София. Ще видим как ще продължи в живота си.

Лиза Шопова няма късмета на брат си. Израснала като Христо зад сцената на Военния театър, тя също се ориентира към актьорската професия. В НАТФИЗ

се залюбва с колегата

Христо Мутафчиев

и още докато следва, ражда сина им Асен. Тя завършва академията, няма щатна работа и се разделя с Мутафчиев, когато той работи в пловдивския театър. Изкарва няколко години като свободна актриса извън щата, ангажирайки се от време на време, например в екипа на спектакъла “Кротката” в Театъра на армията и замества в Младежкия Силвия Лулчева по време на бременността ѝ. Опитва режисура, но сякаш сърцето ѝ не я тегли към сцената.

Лиза започва на шега да дублира, сякаш не го смята за истински професионализъм, но днес е много печена на мястото си. Особено във времето на доминация на чуждите сериали по телевизията.

В личния си живот преживява тъга. Заживява с известния сценограф и визуалист Кольо Карамфилов, обичан и ценен сред голям кръг приятели и почитатели. Но художникът умира на 50 години, оставяйки я безутешна. Лиза споделя в интервюта, че с брат си Христо не са преставали да разчитат един на друг и се разбират по наумшоповски - с малко думи и жестове.

Той изпълнява главната роля в авторската пиеса, която Лиза направи - “Всичко или нищо”. Постановката продължава да пълни залите и с нея Шопова се доказа като много добър драматург.