ДВЕ БЪЛГАРИЯ

Зная отдавна - има две Българии!

България на умните и деликатните, чувствителните и заслушаните

в тихите мелодии и звуци на дълбоката световна музика на която те са проводници и правят България да е частица от хармониума, от музикалната кутия на целокупното цивилизовано, добро човечество. България на чуващите сърцето на света, натъжени от самотата на мъдростта си и огорчени от глъчката на панаирите и масовите екзекуции на благородство в моловете и другата България - на грубите и простите, на гордо глупавите, на освирепелите, вбесените, вбесяващите, хилещите се, пърдящите пред телевизори, шумящите с резачките на смисъл и със моторите си, и с колите си, и с гръмкостта на празните си приказки,

България на агресивната посредственост, на анонимните бай-ганьовци убиващи щастливите алековци, озъбени от ярост срещу всичко бляскаво и по-високо

И тези две Българии се смесват, плискат се като море във бряг една във друга разменят си местата, обединяват се и се разделят понякога изглеждат даже като цяло откъсва острови морето и ги потопява, нахлува сушата в морето и го пресушава, водата става пясък и водораслите превръщат се понякога в трева. А всъщност - в чест на Херман Хесе - ще доложа, че вероятно, както Хари Халер не е само вълк или човек, а вероятно е безброй различни други работи. Така Българиите явно са безброй - по една за всяко мислещо сърце.

Или дори - безброй за всяко мислещо сърце?! За мен са толкова на брой, колкото са и миговете изброени от очите ми - при всеки миг съм виждал нова, съвсем различна от предишната България. И все пак - тия двете крайни, черно-бели противоположности

Тази драматична, рембрандовска светлосянка, тая България с глава на ангел и опашка на свиня. Е най-разтърсваща и нея ще запомня. Целувам я в лицето, подръпвам за опашката и продължавам плачейки, усмихнат, да живея.

*От фейсбук!