Последиците от убийството на саудитския журналист дисидент Джамал Кашоги ще продължат да се усещат поколения напред. Свидетели сме не само на заглушаването на един критик, но вероятно и на нов етап в продължителната борба за власт между многобройните клонове в кралското семейство.

Откакто основателят на кралство Саудитска Арабия Бин Сауд възкачи семейството си на престола през 1920 г., завоювайки свещените градове Мека и Медина и космополитното пристанище Джеда, властта преминава от баща на син по реда на възраст и способности. През последните десетилетия машинациите в двореца се засилиха. Синовете на Бин Сауд пораснаха и стана ясно, че в един момент този ред трябва да се наруши и на практика за властта да бъде “помазан” само един кралски клон.

Днешният саудитски престолонаследник Мохамед бин Салман съзря възможност за семейството си, когато баща му Салман стана крал. Конкурентите за следващ кандидат за трона станаха толкова много, че последният крал създаде за целта специален съвет. За престолонаследник бе избран вътрешният министър и племенник на крал Салман принц Мохамед бин Найеф, чийто баща навремето е заемал същите постове.

Бин Найеф щеше първи от своя клон да наметне кралската мантия, а семейството му - да оформи нова монархическа линия. Но в безпрецедентна поредица от събития миналото лято Бин Найеф неочаквано се отказа от пътя към трона. Бин Салман бе узурпирал мястото му.

Пазарлъците около следващото поколение саудитски лидери се корени в многолюдното потомство на Бин Сауд. Любимата му жена Хуса Судаири му ражда 7 синове, станали известни като Саудитската седморка. Има много други разклонения на кралското семейство, но винаги се е смятало, че седморката ще владее трона през следващото поколение.

Крал Салман е последният поред в тази седморка. Неговият предшественик крал Абдула бе от друг кралски клон, с който Джамал Кашоги имаше връзка чрез бившия шеф на саудитското разузнаване принц Турки ал Фейсал – син на крал Фейсал.

С други думи, властовите взаимовръзки и течения в Рияд са сложни и често докарват съперниците до нервност и дори параноя. Да разбереш кралските разклонения и промяната в зависимостите там, е цяло изкуство. Саудитските крале управляват чрез консултативен съвет, където боричканията за пай от властта не стихват.

Откакто брат му крал Абдула почина през 2015 г. и Салман седна на трона, неговият син Мохамед бин Салман започна да укрепва владичеството му. Обявяването му за престолонаследник на мястото на Бин Найеф миналата година бе само малка част от този курс. Скоро след като стана пристолонаследник, принцът затвори насила много от братовчедите, чичовците си и други влиятелни фигури в луксозния хотел “Риц-Карлтън” по обвинение в корупция.

Само някои от тях стигнаха до съд, но на мнозина бяха отнети примамливи бизнес контракти и голяма част от състоянието им бе конфискувано.

Заради това мнозина едва сдържаха гнева си, но не реагираха гласно, страхувайки се от наказание. Фигури, които застават на пътя на принца, биват незабавно отстранявани. Безброй висши саудитци, с които съм разговарял, признават, че изпадат в паника, когато той ги привика. С една дума, Бин Салман се превръща в последна инстанция. Нищо не става без неговата дума. Дори и сделките в бизнеса циклят, докато той не даде благословия.

Дори и баща му изглежда натикан в ъгъла от амбициозния му план “Визия 2030” за модернизация на кралството. Бин Салман спечели хвалебствия, че е реформатор. Но пътят, по който лети напред, може да остане без строителен материал. Много чужди инвеститори се отдръпнаха от саудитския бизнес форум, известен като “пустинния Давос”.

Да се отгатне дали сега гълчат принца зад портите на двореца, е много трудно. Баща му крал Салман, изглежда, поема инициативата. Не е ясно какво означава това за престолонаследника. Но за многобройните членове на кралското семейство, които той премахна от пътя си, сигналът е, че международната общност е склонна да види една не толкова подривна фигура начело на най-важната държава в региона.