- Доцент Куцаров, защо е необходима езикова реформа в родния ни език?
Искам да уточня, че е необходима реформа в българската книжовноезикова норма, а не в езика. Всеки език е жив организъм, чиято еволюция е естествена и не може да бъде контролирана от човека. Конкретният език пък съществува посредством своето диалектно многообразие. Това различие поражда необходимостта от създаване на единен лингвистичен модел, който да служи за общо ползване в рамките на дадена държава. Така възникват книжовните норми, които са нещо съвсем ново в историята на човечеството. Книжовната норма е нещо като конституция за даден език. Тя е задължителен закон, който не е съвършен и не може да се познава прецизно от цялото общество.
Казах, че езикът се развива, а нормата се фиксира. Следователно идва момент, в който нормата се оказва изостанала от говоримия език в редица аспекти. Затова на определен етап се налага тя да бъде реформирана и актуализирана.
- Защо според вас именно членуването затруднява правописа?
Не членуването затруднява българите, а правилото за употреба на пълен или кратък член. Членуването служи за изразяване на граматичното значение "определеност" и в този план не се греши, докато правилото е нещо съвсем различно и няма връзка с определеността. Казано с две думи - пълният член има предназначение да индикира именителен падеж, а краткият член - неименителен падеж. Диференциращото членуване е едно от най-големите безумия в нашата книжовноезикова история. Привеждам следните аргументи:
Първо, правилото е само правописно и не се отнася до правоговорната норма.
Второ, то действа само в диапазона на имената от мъжки род. Тези от женски или среден род се членуват еднотипно (едночленно).
Трето, правилото е актуално само при имената от мъжки род, които са в единствено число. Всички именни форми за множествено число се членуват еднотипно (едночленно).
Четвърто, евентуалното обозначаване на подлога е възможно само ако думата изразява значението определеност (членувана е).
Пето, дори и в рамките на именната система от мъжки род, единствено число правилото е полезно в изключително редки случаи. Става въпрос за този тип синтактични конструкции, чийто подлог (или отнасящ се до него признак) остава двусмислен и е необходимо да бъде обозначен, например Мечка уби ловецЪТ/-А. В останалите употреби изписването на пълен или кратък член се превръща в досадно и безсмислено задължение, водещо до многобройни неточности.
И шесто, но може би най-същественото - ДИФЕРЕНЦИРАЩОТО ЧЛЕНУВАНЕ НЕ Е ПРИСЪЩО НА НИТО ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДИАЛЕКТ. В НАШИТЕ ГОВОРИ ОПРЕДЕЛЕНОСТТА СЕ ИЗРАЗЯВА ИЛИ САМО С ПЪЛЕН ЧЛЕН, ИЛИ САМО С КРАТЪК. В този план звучат нелепо и некомпетентно чуващите се в последно време обвинения (включително и от образователния министър Сергей Игнатов), че с искането за отмяна на правилото се посяга върху автентичността на българския език. Точно обратното - на писменото слово е наложена изкуствена, родена ин витро употреба.

- Мислите ли, че неграмотният българин ще знае коя дума изречението е подлог, за да постави именно върху нея ударението, което предлагате?
Точно това казвам, че е излишно. Не е необходимо писмено да обозначаваме подлога. Защо трябва да измъчваме средностатистическия българин с едно безполезно правило и да го правим неграмотен. Моето предложение е имената от мъжки род в единствено число да се членуват еднотипно - или само с пълен, или само с кратък член, т.е. да отпадне правилото. Ще подчертая още веднъж - в българския език така се членуват имената в женски род, в среден род, в множествено число, както и всички имена в говорната практика. И подлогът се разбира от само себе си. И няма как да се направи грешка при членуването.
Колкото до някакво си ударение - очевидно съм останал неразбран или журналистите търсят сензация. АЗ СЪМ ПРОТИВ ВСЯКАКЪВ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН СПОСОБ ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ПОДЛОГА. Предлагам само при наличие на двусмислие, в книжовната норма да е предвиден знак, чрез който пишещият, АКО ЖЕЛАЕ, да може да посочи подлога. Този знак може да е всякакъв - диакритичен (надредов), различен шрифт и т.н. И никакво ударение. Само направих сравнение с вълна и вълна, при които е допустимо поставяне на ударение, за да се диференцират смислово.

- Защо според вас се налага да отпаднат въпроси, които показват допълнението в изречението (ИЗЛЪГА КОЙ вместо ИЗЛЪГА КОГО?) Няма ли това да доведе до пълно объркване в и без това трудния ни в граматично отношение език?
Примерът е изключително точен. Употребата тук на падеж се оказва полезна, защото е дистинктивна (различаваща). Проблемът е, че почти никой (аз също) в ежедневния език не говори с падежни форми. Тоест много по-често задължителният характер на правилото води до грешки, отколкото да помага, тъй като не стъпва върху реална езикова основа. Затова трябва да отпадне. Както и задължителната употреба на звателни форми от типа: Марийо, Елено, председателю и др.

- Кои от колегите ви подкрепят езиковата реформа, предложена от вас? Не се ли опасявате, че вашите колеги от Софийския университет ще ви "анатемосат", образно казано?
Повечето от колегите ми подкрепят реформата с отпадането на задължителните винителни, дателни и звателни падежни форми. Колкото до диференциращото членуване, тук имаме различия. Всеки си има своите аргументи. Никой сериозен изследовател обаче не отрича, че правилото за пълен и кратък член е синекурно и непълноценно. В българската лингвистична история е имало и други масирани атаки срещу него, дори е оцелявало на косъм.
Искам да припомня, че органът, който е овластен да променя кодификацията, е Институтът по български език при БАН. Ние можем да правим само предложения. Така че топката е при тях. Има още много недомислия в сегашната книжовноезикова нормативност. И от Института много добре знаят за какво става дума.

- Кога е била последната езикова реформа в България?
Последната фундаментална реформа в българския правопис е от 1945 година.

- Английският език пази своята нормативност от векове - кое налага ние да се отказваме от правилата, узаконени в нашия правопис?
- Вече отговорих кои обстоятелства налагат промени в книжовните норми на езиците. Важно е също така реформите да улесняват, а не да затрудняват. Тези корекции, които предлагам аз в българския правопис, със сигурност, след известен период на адаптация, ще редуцират неточностите.
Днес английският език е най-разпространеният в света, но същевременно писмото му е изостанало значително от узуса. Една евентуална актуализация със сигурност би направила неграмотни милиарди хора. Предполагам, че това е основната причина, заради която не се предприема реформа. Като контрапункт обаче ще дам пример с немската книжовна нормативност, която съвсем наскоро беше променена.
Ще отбележа още, че книжовната норма в Република Македония, ЯВЯВАЩА СЕ ВАРИАНТ НА БЪЛГАРСКАТА, Е ПРИЕЛА ЧЛЕНУВАНЕТО САМО С ПЪЛЕН ЧЛЕН, както предлагам и аз. Там са направени и други много правилни корекции - отпадането на ненужната буква Щ и изписването на двата звука с буквите Ш и Т, както и означаването на меките съгласни само с една буква, докато в българския правопис тази служба изпълняват три букви - Я, Ю и Ь, т.е. две от тях се оказват излишни. Реформа в българската азбука обаче, колкото и да бъде прецизна, е много рискована, защото усвояването й ще бъде дълъг и труден процес. Затова тя НЕ Е на дневен ред.

Кариера

Константин Куцаров е доцент в катедрата по български език към Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Приоритет в лингвистичните му търсения е граматичната система на съвременния български език. Автор е на две книги и на над 40 научни публикации. Носител е на наградата за млади учени "Проф. д-р Л. Андрейчин" и на почетния знак на ИБЕ при БАН за постижения в областта на българското езикознание.