Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

С баба ми през 1918 г. във II софийска девическа прогимназия: Забранено е на ученици да се скитат

На откритата картичка с триъгълно пощенско клеймо “В. С.”- студийно фото на три малки дечица в цъфнала градина с конче, надпис с мастилена перодръжка: “Съ поздравъ сърдеченъ. Твои М. Н. Т. Дунгарови”.

“30/ Х 1917 год., София. До Александъръ Дунгаровъ, Фелд. Знаменосецъ на 42 п.полкъ.

Мили ми татко. Днесъ ида съ това си писъмце да те поздрава и да те попитамъ, какъ си съ здравето. Татко оплакваше ни се че си боленъ, сега добре ли си.

Ти ако питашъ за нас ний сме всички добре. Съ позд. Надка.“

Трите “котенца” Митко, Надка и Тошко – на 5, 10 и 8 годинки, са оставени на грижите на майка и баби. Тъгуват по баща си, мобилизиран на фронта... Заради военното положение годините 1912-1918 са спънати, глухи, страшни, тревожни.

Висок

патриотичен дух,

вестникарски лозунги, дрънчене на оръжия. Бойният вик “Напред! На нож!” е превърнат в пародийни картички срещу врага, именувани “По петъ на ножъ! (Шишъ-Кебапъ)”...

В къщата си на ул. “Раковски”, само на една пряка от нашата, народният поет Иван Вазов пише горещи химни за бойния дух на българина, от балкона поздравява възторжени родолюбци...

В младата българска столица обаче са спрени всички архитектурни проекти, строежи, благоустройства. Мъжете, студентите и най-големите ученици

са далеч из пушеците, калта

и мразовете

на фронтовите сражения. Поминуват храбро в окопи, землянки, укрития, под дулата на тежки картечници, артилерия, огън и нож. Школата за запасни офицери в Княжево бълва редовно интелигентно пушечно месо за кървавата игра на големите алчни... Тук-там из София куцукат или се влачат ветерани инвалиди - хроми, одрипавели, отчаяни от световната касапница.

Написано с молив, от фронта:

“ВОЕННА ПОЩЕНСКА КАРТА

Подателъ: Фелдф. А. Дунгаровъ - 42 полк, 3 рота

До: Ученика Димитръ А. Дунгаровъ, ул. “6 Септемврий” № 46, София

(Да се пишат само частни работи.

Картата ще бъде унищожена,

ако съдържа военни новини. Проверилъ: Поручикъ (подпис)

РОДЕНЪ КРАЙ

Когато заминавашъ/ край града Бокурещъ/

Недей да се отбивашъ/ Да плачешъ зарадъ менъ. 2

Роденъ край,/ Не ще та видя вече./ Роде, роде, роден край/ Оставашъ надалече. 1

Миличка/ Не ще та видя вече./ Мила, Мила, Миличка/ Оставашъ на далечъ. 1

Съ очите ме погледна/ Съ устата ми каза/

Свободна си душице/ Люби когото щешъ. 2

Роденъ край и пр. (припев)1/ Миличка и пр.(припев) 1

Понеже за смърта ми/ Причина беше ти

Защото ми утрови/ Най-сладките мечти. 2

Гробовете пресни/ На нашите братя/ Още не обрасле/ Съ бурянъ, копривакъ. 2

Митко испращамъ ти тези стихове да ги научите по-хубаво съ Надка и Тодорчо.”

На кого се е гневил в този момент фелд. Дунгаров – на жена си Марийка, на гадната война или на лиричната героиня - “Понеже за смъртта ми причина беше ти”, не става ясно. Но командата от фронта към учениците у дома е уставна: “Наизуст!”.

Юли 1918 г. Надка е получила “СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЗАВЪРШЕНЪ КУРСЪ НА ПЪРВОНАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ № 410” при общ успех отличен , поведение примерно и прилежание НЕУМОРНО”.

От Народно първоначално училище “Г. С. Раковски” – Стара София. Дипломът е голям син постер с винетки в стил сецесион, а отстрани в плетениците неуморно четат книги момче и момиче в народни носии. Има и печат НЕ Е ПОСЛЕДНО - може да продължи успешно образованието си.

Надежда А. Дунгарова е приета в I“а” клас на II софийска девическа прогимназия за учебната 1918/1919 г. Това по сегашните мерки е 5-и клас и тя вече е на 11 години – на брега на бурното юношество. Тогава, за разлика от днес,

директорът биел първия школски звънец

не на 15, а на 1 септември, както е и днес из Европа, Америка и Русия.

Явно във фамилията ни много се е тачело образованието, защото баба ми Надка освен своите дипломи е запазила и скътала така, че да стигнат и до мен, първите три свидетелства на ученика Александър Д. Дунгаров... За успешно завършени начални класове в училището в родното му село Габровица в Рила планина - от 1887, 1889 и 1891 г.!!!

Освен много старо интересното е, че първото свидетелство от 1887 г. е по 10-бална система за оценяване, остатък от руската окупация и администрация по нашите земи в първите години след Руско-турската война от 1877-1878 г.

“Предметите Законъ Божий, Български Езикъ, Писмен. упражн., Сметание, Отечествоведение, Естествоведение, Краснописание са защитени с Успехъ –въ цифри 10, – въ думи: Отличенъ; Чертание и Пение с Успехъ – въ цифри 9, – въ думи: Твърде Добъръ; а само Гимнастиката е с Успехъ –въ цифри 7, – въ думи: Добъръ. “Документът е писан на ръка, ударен е печатът на кмета и подписите на Учителя, председателя и членовете на училищното настоятелство в с. Габровица, Ихтиманска околия, "в уверение на това, че той е следвалъ презъ учебната 1886-1887 год. при примерно поведение и примерно прилежание"...

Прилежание ПРИМЕРНО и НЕУМОРНО на баща и дъщеря... Респект!

Въпреки че понякога се връща в отпуск у дома, татко Александър още е по фронтовете на Първата световна война.

В ранната есен на 1918-а пак е възпрепятстван от службата под пагон да хване за ръчичка деца и жена и да отидат заедно на първи учебен ден... Да празнуват с цветя, песни, икони, молитви. Ей я там, на две преки от дома е Втора девическа прогимназия - на пресечката на улиците "Граф Игнатиев" и “6 септември”, току срещу градината пред църквата “Св. Седмочисленици”.

Преди четири години (1914), в студиото на придворния фотограф Ив. А. Карастоянов за празничния портрет от 1-во отделение на Дунгарова, Надка Александрова пред голямата дървена камера със стъклени плаки са наредени в празнични дрехи и цветя само мама Марийка и трите “котенца”. Прадядо Алекс пак отсъства – военната служба на “Бога и Царя” е на върха на пирамидата ценности...

Ами като го няма фелдфебел Дунгаров, ще взема да ида аз

с баба ми Надка на първи учебен ден

за 1918/1919 г. Ще отворя “Ученишката книжка”, ще се запозная лично с правилата за живот и поведение на българските ученици отпреди тъкмо 100 години назад... На повече от половината й страници...

ПРАВИЛНИК В “УЧЕНИШКА КНИЖКА”

Из раздел “ДИСЦИПЛИНА” - длъжностите на учениците

§ 92. Ученикът е длъжен да почита всички учители, да им отдава навсякъде и всякога прилично уважение, да слуша съветите им, както и наставленията на класния си наставник, най-близък негов ръководител в училището...

§ 109. Забранено е на учениците да се скитат по улиците без работа, а така също да се бавят вън от квартирите си зимно време по-късно от 7 часа, а лете от 9 ч., без да са придружени от родителите или настойниците си. За ученичките това време се намалява на 1 час.

§ 110. Забранено е на учениците: 1) да пушат тютюн, да употребяват спиртни питиета; 2) да играят на карти или на каквито и да е азартни игри; 3) да посещават кръчми и други подобни заведения; 4) да посещават други гостилници и сладкарници освен ония, които определи управлението на училището; изключение се допуща, само когато ученикът е придружен от родителите или настойникът си; 5) да посещават балове, кафе-шантани; 6) да посещават концерти, кинематографи, театрални представления, вечеринки и други без позволение на директора или класния наставник, или в случай че не са придружени от родителите си; 7) да посещават съдебни заседания, политически събрания, митинги, избори, партийни шествия и тем подобни...

Глава IV из ПРАВИЛНИКА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ ХИГИЕНАТА В УЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ И ПАНСИОНИ.

§ 61. Всеки ученик е длъжен

да държи тялото и дрехите си чисти и закърпени

§ 62. Ученикът трябва да променява 1 път в седмицата долните си дрехи. Кирливи и нечисти изи, гащи, кърпички, както прашни и влажни горни дрехи излагат ученика на зарази, страдания и болести. Лятно време учениците, особено по-малките, могат да ходят и боси...

§ 78. Забранено е на учениците да плюнчат пръстите си, когато прелистят книгите си, да турят върха на калема и молива в устата си и други подобни.

И ДРУГИ ПОДОБНИ...

Леле-леле, горките деца ... Това са официални документи, правилници и прочее из Закона за народното просвещение от 1917 г. Щом си поданик на Царство България, искаш или не, ще те цивилизоват! Така били създадени “прусаците на Балканите”... Затова през 30-те години посланикът на Япония наричал София

“Вашингтон на Балканите”

Ред, дисциплина, хигиена, зеленина.

Особено за учители и преподаватели - днешни мъченици на книжовната нива, този ученически нравствен кодекс от 1918 г. звучи като педагогически опус, може би дори като цяла симфония с войнишки тръби и барабани...

Какви са били строгите изисквания за хигиената на учениците преди 100 години, четете в печатното издание

 

Коментара ()

Вашият коментар