Беше май 2003 г., спомням си много добре, защото си бях дошла в Пловдив във връзка с издаването на едни мои книги. На празника Петдесетница отидох в църквата "Св. Иван Рилски", която е недалеч от моето жилище. След като Литургията свърши, двама свещеници излязоха на олтара с големи снопове орехова шума и започнаха да хвърлят клонките към хората.

Веднага си спомних, че бях чела, че в някои църкви се спазва тази традиция, в която ореховата шума символизира шумното слизане на Св. Дух. Стана ми много радостно, защото беше наистина красиво да видиш всички хора с клонки в ръце, но тук се случи нещо ужасно, което аз никога няма да забравя.

Болшинството от хората изведнъж се втурнаха като освирепели да грабят клонките, търчаха направо като бесни и лицата им се промениха неузнаваемо. Само преди миг стояха спокойно и се кръстеха, а сега просто не бяха на себе си. Стоях стъписана от хаоса наоколо, в това време някаква клонка падна точно пред мен, бързо се наведох и я грабнах и усетих радост, че съм се сдобила и аз с нещо. Това чувство обаче трая миг, усетих ясно влиянието на чуждата сила и вдигнах очи към купола, откъдето гледаше изрисувания образ на Христос.

До мен стоеше един възрастен мъж с интелигентно лице, който се подпираше на една патерица, а със свободната си ръка се опитваше да улови нещо от летящата шума, но все не успяваше и гледаше натъжен. Тъкмо мислех да му дам моето клонче и един млад мъж му подаде една от своите две придобивки - как само се зарадва човекът с патерицата (по-късно разбрах, че е бивш учител).

За нула време зелената шума беше разграбена от хищниците, а другите стояха отстрани и гледаха. Свещениците излязоха втори път с два големи снопа и пак започнаха да хвърлят клонките, като се стараеха да достигнат до стоящите встрани, но апокалиптичната картина се повтори отново. Единият от свещениците махна с ръка и влезе в олтара. Хората започнаха да излизат от църквата, някои с клонка, други без клонка, а награбилите цели снопове гледаха самодоволно. Все се надявах, че като видят колко хора нямат и листенце в ръка, ще им подадат нещо от своята плячка. Това обаче не стана.

Отвън разказах на Валери, мой приятел, който продаваше книги пред църквата, какво се беше случило и ужасена промълвих: ами ако хвърляха пари, какво би станало? Тогава си убита, категорично ми отвърна той.

През изминалите години често съм се сещала за този случай и той е ставал повод за много размисли. Какъв дух беше влязъл в ония хора, които наричат себе си християни, и как беше възможно такова поведение в Божия храм? Разбира се, че бесовете си играеха с тях.

Има случаи, в които по човешки път не може да се излезе от бъркотията, нужна е свръхестествена намеса, защото дяволът няма нито рога, нито опашка, нито копита, а е могъщ ангел на тъмнината, комуто е дадена огромна власт в тоя свят. Никое правителство, ако не е благословено от Бога, не може да изведе България от последното й място по стандарт. А Бог ще благослови само ония, които се Нему уповават!

Коментарът е от фейсбук