Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Преди 140 г. вдигаме оръжие срещу откъсването на Македония

Свикването на Берлинския конгрес на 15 юни 1878 г. е посрещнато с огромно недоволство от българския народ. Това е така, защото се знае, че на него ще се ревизира Санстефанският договор, а той е приет като условие за създаване на държава, в която се включват почти всички български земи.

Когато конгресът завършва и обявява своите решения, става ясно, че под турско робство остава и Македония, а там населението се смята за неделима част от България.

Както по време на провеждането на Барлинския конгрес, така и след него от всички краища на страната към заседаващите в германската столица и Великите сили се отправят

хиляди писма

и петиции,

с които се иска запазването на етническото единство на България. Такава е и задачата на многобройните делегации. Но нито писмата и петициите се четат, нито делегациите се приемат. Впрочем всичко е решено още преди свикването на Берлинския конгрес. Русия е

направила

голяма грешка,

като нейните войски не са влезли в Цариград и не са окупирали Македония. (Това германският канцлер Бисмарк го казва на руския Горчаков, като му изтъква, че ако това е станало, руските позиции са щели да бъдат много по-добре защитени.) Втората голяма грешка е на руската дипломация, която преди конгреса сключва договор с английската, според който България ще се разпростира между Дунав и Стара планина.

А е можела да се договори с Австро-Унгария за създаването на Източна и Западна България, съответно със столици Велико Търново и София, като в двете части се включват почти всички земи по Санстефанския договор. Но този шанс е пропуснат. Решенията на Берлинския конгрес узаконяват оставането на

Македония под турско владичество

А там хората, макар и само за 4-5 месеца, са усетили опиянението от дългоочакваната свобода.

Макар да няма руски войски те са се самоорганизирали, създали са селски и градски управи, а турците са прогонени или се спотайват. След 15 юли обаче положението се променя. Турция изпраща войски в района, които отново завземат властта, а българите изпадат в предишното си робско положение. Но сред тях има войводи и поборници, които дълги години са водили въоръжена борба с турския поробител.

И сега те застават начело на битката за запазването на свободата. Заедно с тях има духовници и интелигенти, а даже и някои авантюристи.

Въстаническият конгрес

Когато разбират, че никой няма да им помогне, останалите в робство българи се организират в комитети “Единство”, като такива се създават и в княжеството, попълват се старите чети и се създават нови.

Върховен момент в подготовката на въстанието е съвещанието, което се провежда на 8 септември в Рилския манастир. То изиграва ролята на въстанически конгрес, защото е представено от всички по-важни политически фигури в Кресненско-Разложкия край.

На него присъстват митрополит Натанаил Охридски, архимандрит Методи Кусев, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на страната. Взето е решение за създаване на местно опълчение, което да поеме охраната на границата. Другото решение е, ако до края не септември не се даде автономност на Македония, да се премине към въоръжена борба. Естествено такава не се дава, въпреки че в решенията на Берлинския конгрес има чл. 23, който повелява на турското правителство да гарнантира правата на християните в Македония.

Започват

сраженията

В началото на октомври около Креснеското дефиле се съсредоточават четите на старите войводи – Стоян, Тодор Паласкаря, Коста Кукуто, Кочо Лютата, Стойо Торолинко, дядо Георги Гаджала (какви колоритни имена!).

От тях се сформира сборен отряд от около 400 души, който на 5 октомври, под общото командване на Стоян войвода (Стоян Карастоилов) и Адам Калмиков атакува турския гарнизон при кресненските ханове. След 18-часово сражение турците се предават. Пленени са 119 войници и двама офицери. Освободени са селата Влахи, Ошава и Ново село. Четниците завземат 100 пушки, 13 товара патрони и 13 коня. Въстанието се прехвърля и на десния бряг на река Струма в местността Кършияка.

Съставено е въстаническо ръководство начело с атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян. Същевременно въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско и на други места. В началото на ноември въстават и в Разложката котловина. Софийският комитет “Единство” изпраща Банко Маринов с чета доброволци за главен войвода в Разложко, а негов заместник е Никола Фурнаджиев. Най-ожесточени сражения се разгарят при Банско и Мехомия. На 9 октомври започва тежка битка с повече от 1000 башибозуци, завършила с успех за въстаниците. След това те освобождават селата Брезница, Будилца, Сливница и Брезник. В средата на октомври пристига четата на майор Луис Войткеевич (френски офицер с полски произход). Това довежда до създаването на две командвания – едното е начело с Калмиков, а другото с Войткеевич. Но вместо да се подобри организационното състояние на въстаниците, какъвто е бил замисълът, между тях започва

борба за

власт и слава

Това налага отново да се създаде единно командване начело със Стоян войвода. На 25 октомври се разгаря битка в района на селата Градешница, Белица и Плоска. При нея обаче липсва съгласуваност между четите. Тази на Орочо войвода е изпратена към Кюстендил, а на Баньо Маринов към Разложко.

Поради това останалите да участват в битката са предимно неопитни доброволци, някои от тях се разбягват, други са убити, а трети са пленени. Случва се и голямо нещастие. Организира се заговор между Калмиков, Стателов и някои чужденци, в резултат на който е убит Стоян войвода, заедно с двама от помощниците му. На 8 ноември след няколкочасова битка четата на Марков превзема Банско и то става главен въстанически център, а за втори е обявено село Горно Дръглище. В резултат на успешната дейност на четите са освободени 43 села. На 10 ноември се издава апел на Привременното българско управление в Македония, с който с призовават свободните българи и всички славяни да окажат помощ на въстанието. Ето какво пише в него:“Братя, настанъ вече време и кога да покажеме себе си, че сме народ, достоен за свободъ, че во нашите жили не е престанала да тече кръв от Крум и Симеона, настана време да покажеме на Еврапа, че да се разделва со църнило цял народ – не е шега!”

Повратът

Въпреки проявеният от въстаниците героизъм те не могат да устоят на превъзхождащия ги по численост и въоръжение враг. На 11 ноември турците превземат и опожаряват Кресна, а след това още 12 села. Към края на месеца е потушено въстанието в Разложко. Ожесточена е битката за село Баня. Въстаниците нападат селото, но турците са добре укрепени в кулата-конак на Али ага, зад каменните дувари на джамията и училището. Освен това на почмощ им идва войска и башибозук от Неврокоп, водени от Туфик бей. Притиснати от две стани, въстаниците не устояват, почти всички са убити или намират смъртта си в пламъците. Въпреки това въстаниците успяват да задържат позициите си на много места. Настъпилите застудявания и падналият сняг затрудняват придвижването и до сериозни сражения не се стига.

Така въстанието продължава

и през следващата година

В началото на 1979 г. се стига до нов момент в политическата активност. Това се дължи на групата на Натанаил Охридски. Той възлага на своя помощник Мирослав Хубайер конкретни военно-организционни задачи. От своя страна той привлича Стамболов, с когото се познават отдавна, и с него тръгват да обикалят Босилевградско, за да разберат дали там има готовност за подкрепа на въстанието. На 17-ия ден се поставя началото на ново устройство на четите и дружините и се приемат “Привременни правила за нареждането на Македонското въстание”. С това се създава и Привременно военно управление на Македония. В началото на април начело на него застава Григор Огненов.

Започват сражения

в Кресненското дефиле и в Разложката котловина. По инициатива на Натанаил Охридски е изпратена делегация до Учредителното събрание, което по това време заседава във Велико Търново, с искане за подкрепа, но такава не се оказва. През април голяма чета преминава границата и се насочва към Битоля, за да вдигне и там въстание, но остава изолирана. А турците изпращат нови войски и мобилизират башибозука.

На 25 май Натанаил Охридски разпуска четите и с това въстанието е прекратено. Два дни преди това той е получил апоклептичен удар и е пренесен в Кюстендил върху пушките на четници. Турците започват жестока разправа с мирното население. Поради това над 25 хил. са принудени да преминат в княжеството. В района на въстанието насилията продължават и през 1880 г.

Кресненско-Разложкото въстание е най-продължителното в българската история, събитията в него се развиват от 8 септември 1878 г. до 25 май 1979 г. - повече от 8 месеца.