Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Преди 110 г. Турция ни признава за независими, но срещу 82 млн. франка за Русия След сложни схеми и сделки цар Фердинанд успява да извоюва независимостта на България.

Комунистите отменят празника на 22 септември като царска отживелица, възстановен е през 1992 г. от кабинета на Филип Димитров

Според решенията на Берлинския конгрес България е васално на турския султан княжество. Това сериозно затруднява нейното пълноценно политическо, икономическо, културно и социално развитие.

Затова българският политически елит се насочва да осигури или да използва създадени от други фактори предпоставки за обявяване на независимостта на България.

Благоприятни условия за това настъпват през лятото на 1908 г. В Османската империя

избухва Младотурската революция,

ръководителите на която се обявяват за пълноправие на всички поданици на султана.

Вниманието на Великите сили е приковано към френско-германския спор за Мароко. Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. По железопътните линии Мустафа паша – Белово и Търново - Сеймен - Ямбол е обявена стачка, и правителството на Александър Малинов извършва тяхната конфискация (те са собственост на Източните железници).

В края на август официалният български представител в Цариград Иван Гешов е грубо пренебрегнат при честването на рождения ден на султан Абдул Хамид ІІ, което води до напрегнатост в българо-турските отношения. Преди това, при едно свое посещение в Австро-Унгария, княз Фердинанд се среща с император Франц Йосиф и двамата обсъждат възможностите за нарушаването на постулатите на Берлинския конгрес. Ето защо от българска страна моментът на есента на 1908 г. се смята за подходящ за осъществяването на значимото събитие.

Развитието на ситуацията

В нощта срещу 22 септември министър-председатeлят Александър Малинов посреща княз Ферддинанд на борда на яхтата "Хан Крум", закотвена край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът се отправят към Велико Търново с царския влак. Спират за малка почивка на гара Две могили.

Там Малинов написва манифеста за обявяване на независимост, под който се подписва князът и всички министри. Той е обявен тържествено на 22 септември 1908 г. (по стар стил) в черквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново. С този акт България става независимо царство, а князът – цар.

Ето какво гласи този забележителен документ:

МАНИФЕСТ

За обявяване на независимост на България,

прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г.

По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и юначните българи, на 19 февруари 1878 г. (се) сломиха робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и славна.

Оттогава до днес, цели 30 години, българският народ непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодошевляван от техните завети, неуморно работи за уреждане на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о бозе почевния княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член на семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономическо напредък. В това отношение

нищо не бива да спъва България

нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ни държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги) с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими от други, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодошевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 5 септември 1885 г. България за независимо българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този акт ще намери одобрението на великите сили и съчуствието на целия прогресивен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българския народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 г., двадесет и втората годишнина от нашето царуване.

На първообразния документ със собствената си ръка на негово величество подписано ФЕРДИНАНД І.

Кратко слово произнася председателят на Народното събрание Христо Славейков:"Ваше Величество!С провъзгласяването на независимостта на България се изпълнява едно от най-важните желания на народа. И тая акция, поддържана и от държавата, е с не по-малко значение. Аз, от името на народното представителство, Ви моля да приемете славните лаври като Български Цар. Ура!"

След него се изказва министър-председателят Александър Малинов: "Ваше Величество! Върховните интереси, националното достойнство Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свето място България за независимо царство. Позволете ми, от името на правителството да ви помоля да приемете титул

"Първи Български Цар"

Царю честити! Живейте за простие и величие на България! Ура!"

Следва отговорът на царя: "С разчет и благодарение приемам предложения от народа и правителството титул Цар Български. Да живее България! Ура!"

Официалните лица излизат от черквата, приветствани от хилядното множество. Царят поздравява представителните части от Търновския гарнизон.

Развръзката

На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Така решенията на Берлинския конгрес са двойно нарушени – от България и от Австро-Унгария. Великите сили не са готови да се наложат чрез военнна намеса, затова се търси дипломатическо решение на въпроса. Но тъй като от страна на Турция има заплаха за война, България обявява частична мобилизация.

Англия поставя условие да започнат преговори между България и Турция и такива се провеждат, като ръководител на българската делегация е Андрей Ляпчев. От обявяването до признаването на българската независимост минава известно време.

Българо-турските отношения се уреждат през април 1909 г. с помощта на Русия. Тогава са подписани българо-руски, българо-турски и руско-турски протоколи. Според тези документи Русия опрощава задълженията на Турция към нея от войната през 1878-1879 г., като в замяна на това Османската империя се отказва от всички финансови претенции към България.

От своя страна България се задължава да изплати на Русия 82 млн. франка в продължение на 75 г. (това е изпълнено частично). През същия месец април Турция признава независимостта на България, а след това същото правят и Великите сили.

Положителните последици от този акт са, че България вече може да участва на равноправни начала във всички международни конференции.

Премахнати са всички фанансови обременения върху нея, отпадат ограниченията да обмитява стоки, внасяни от Великите сили, а българският съд вече може да съди техни поданици. Вече за страната ни

не е валиден режимът за капитулации,

в който сме били като васално княжество на Турция. Можем да имаме външен министър, както и дипломатически и търговски представители в други страни. Няма да участваме в погасяването на финансовите задължения, наложени на Османската имеперия и няма да й плащаме годишен данък.

Признанието от страна на Турция, последвано и от Великите сили, на българската независимост става през април 1909 г. Но Денят не независимостта се чества на 22 септември. Отменен е от комунистическото правителство като царски празник и е въстановен през 1992 г.

Четете още:

Банда набирала мулета гълтачи да пренасят между 80 и 100 капсули с кокаин от Доминикана до Стара Загора. Наркотикът се разпространявал в Габрово, Бургас и Унгария

Топшпионин ли е била Маргарита Занеф, която дари 1,8 млн. лв. на Националната галерия?

 

Коментара ()

Вашият коментар