Личният лекар на княза вдъхновил банкера да напише книга за изчезващите птици

Монархът и лордът били най-ярките орнитолози и дирижирали научните конгреси

Цар Фердинанд и вторият барон Уолтър Ротшилд не само че са се познавали, но са били едни от първите защитници на околната среда и съратници в орнитологията. Това установи проверка на "168 часа" в архивните научни издания от началото на века.

В книгата “Провеждането на 15-ия конгрес по орнитология”, том 15, може да се прочете: "От 20-те членове на Dutch committee of reception от 1930 г. не повече от петима оцеляха в турбулентните събития през 40-те години." Сред тях са "енергичните, впечатляващи брадати мъже като ексцаря на България Фердинанд – граф Фон Мурани, лорд Уолтър Ротшилд и д-р Ърнест Хартърт, които доминираха сцената на 7-ия конгрес, най-малкото публично".

От книгата става ясно, че всъщност най-изявените фигури на световното събитие по орнитология са били българският цар в изгнание и ученият, управляващ най-важните активи във Великобритания - Уолтър Ротшилд.

Неслучайно

царят и лордът

са работели с най-добрия художник на птици - Джон Джерард Кьолеманс. Дори няколко от книгите на Ротшилд, посветени на редки птици, са илюстрирани от него. Включително "Монография на рода Casuarius", публикувана през 1900 г.

Кьолеманс много често рисувал от натура живите птици в частната зоологическа градина на Ротшилд в Тринг парк.

Магнатът държал Кьолеманс лично да илюстрира редките видове, някои от които били лично негово откритие.

Фердинанд също ползвал услугите на именития художник и много от ценните творби на Кьолеманс са част от колекцията му, смятана за безвъзвратно загубена.

Като опитни орнитолози монархът и магнатът са работели с един от безспорните научни авторитети тогава - Пол Леверкюн.

Още в предговора на книгата си "Изчезващите птици" от 1907 г. Ротшилд посочва, че се е заел с този труд "благодарение на убеждението на покойния д-р Пол Леверкюн". Леверкюн чул лекцията на Ротшилд на конгреса през 1905 г. и го убедил да я развие в сериозен научен труд с илюстрации. Така докладът се превърнал в книга, а вдъхновителят й Леверкюн бил от най-близкия кръг на Фердинанд.

Още от 1892 г.

той е придворен лекар на княза

и е поканен от него в България, за да организира модерен европейски естествен музей и зоопарк. Под негово ръководство за музея са изградени 14 сгради. Част от тях са за любимите на Фердинанд птици. Неслучайно монархът изпраща Леверкюн да купи част от колекцията на граф Амеде Алеон и ученият се връща с 900 препарати на ценни птици от Балканите. След което Леверкюн влиза в преговори с чешкия пътешественик Емил Холуб.

През 1901 г. като директор на столичния зоопарк Леверкюн

обогатява колекцията

на музея

с още над 2100 индийски редки птици. За целта той се свързва с близкия до Ротшилд учен Стюарт Бейкър, който е секретар на Британското орнитологично дружество.

Според научни издания оттогава Бейкър имал забележителна колекция от яйца и кожи на птици. Някои от тях подарил на Бомбайското естественонаучно дружество, други дал на приятеля си лорд Уолтър Ротшилд, а по-голямата част от тях продал на Царския музей в София.

Освен че баронът и българският цар ползвали общ научен екип, те имали и сходни тези по опазването на околната среда. Интересното е, че още в началото на ХХ век двамата се притеснявали, че човечеството унищожава майката Земя, и търсели начини да я спасят.

Фердинанд отпускал щедро финансиране за съхраняване на видовете и фауната в Пирин и Рила, която смятал за най-големите естествени музеи.

През 1914 и 1915 г. той оглавява двете големи научни експедиции за проучване на Пирин, които представляват принос в географско, ботаническо и зоологическо отношение. Целта на Фердинанд била чрез науката и откритията да възбуди любопитството на българина към природата и стремежа му да я пази.

Същите амбиции имал и Ротшилд. В книгата си, посветена на изчезващите птици, той отбелязва, че това загиването им се дължи в повечето случаи на човешката дейност.

"Човекът е унищожил и непрекъснато унищожава видовете пряко - било за храна или за спорт, но и по много други начини допринася за унищожаването им - пише Уолтър Ротшилд. - Някои видове загиват с въвеждането на хищни птици, а също плъхове, котки и т.н ... Домашните любимци носят болести, които могат да се окажат фатални за местната фауна. Друго средство, чрез което човек причинява огромни вреди, е унищожаването на естественото местообитание на различните видове. 

Как човек руши околната среда според Уолтър Ротшилд, четете в хартиеното издание.