Половината от местата в тях стоят празни, а бюджетът покрива загубите им

Евтината почивка на бюджетните служители отново е на дневен ред.

28 години след падането на тоталитарния режим властта пак се чуди как да се справи с

ведомствените

бази за отдих,

които поглъщат

милиони левове

и стават все по-нежелани.

Явно положението се смята за доста тежко и за намиране на решение е привлечена Световната банка, която в годините на преход е помагала на не един от закъсалите сектори у нас. Нейни експерти са направили преглед на състоянието и изводите им не са никак розови. Оказва се, че след като няколко правителства ударно заменяха, разпродаваха и отдаваха под наем обекти, ведомствата продължават да разполагат със 172 резиденции и станции с общо над 10 000 легла. Средната цена за нощувка в тях е около 20 лева, но може да се спи и срещу 5 лв., например в база на МВР, и срещу 180 лв. – в морската резиденция на властта “Евксиноград”. Въпреки това ценово разнообразие половината от местата стоят празни и всяка година трупат загуби от 22 млн. лв., които се покриват от бюджета.

Според експертите на Световната банка основните причини за това положение са лош мениджмънт и маркетинг. Управлението им е поверено на чиновници без опит в туристическия бранш, чиито възнаграждения не зависят от постигнатите финансови резултати. Те не правят нищо за привличане на външни туристи,

не рекламират

продукта си

чрез големите търсачки за наемане на хотели и квартири, а разчитат на бюджетни субсидии. За да се подобри положението, от Световната банка предлагат управлението на базите да стане централизирано чрез специална агенция или държавно дружество, на чиновниците да бъдат давани компенсации за почивка към заплатата и по-ниските цени за тях в станциите да се премахнат. Голяма част от тези съвети звучат разумно, още повече че са подплатени с примери от Германия, Холандия и Финландия. Големият им недостатък обаче е, че това са предложения за финансови решения, а ситуацията изисква радикални политически действия.

Защото проблемът с ведомствените станции съществува от години и има всички предпоставки да се задълбочава. Основната е, че заплатите в обществения сектор изпреварват тези в частния. Бюджетните служители

не са онези

смачкани хора

с избелели

костюми,

които се хващат на държавна работа само защото не ги наемат в никоя частна фирма. През последните години възнагражденията им значително се повишиха и те нямат проблем да отидат където искат на почивка. Ако не вярвате, вижте данните на Националния статистически институт. Според тях средната заплата в държавното управление за второто тримесечие на тази година е 1256 лева, докато в частния сектор е 1115 лева. При това за изчисленията на тези суми не са взети предвид различните бонуси и хонорари, които много чиновници получават за участия в европейски проекти и допълнителни дейности.

Затова, ако правителството реши да им се дават компенсации за почивка, както предлагат от Световната банка, ще е голяма несправедливост. Ще се получи така, че по-ниско платените граждани ще финансират допълнително чрез данъците си по-заможните държавни служители, за да могат те да си почиват свободно. И единствената им компенсация ще е правото да спят на едни и същи цени с тях в непривлекателните ведомствени станции. Нещо, което трябваше да се е случило още преди 20 години, ако всички обещания на управляващите през тези години се бяха изпълнили. Защото за отваряне на станциите на властта за граждани се заговори още в първите години на демократичните промени.

Даже бях повярвала, че е станало, и съвсем наивно тръгнах да питам за свободни места в една приятна база в Дуранкулак това лято. Отговорът бе, че е само за служители на митниците. И макар прясно ремонтираните и кокетни бунгала да са на брега на морета и да бе разгарът на сезона,

от общо 8 само в

две имаше гости За сметка на това съседната станция, която е на частна фирма, вносител на компютри, се пукаше по шевовете от всякакви посетители, нищо че не изглеждаше толкова лъсната като митничарската.

Но българският чиновник е странна порода. Трудно се разделя с привилегии, дори с такива, от които няма нужда. А ведомствената почивка е точно такава. По времето на комунизма тя бе задължителен елемент на пропагандата, че народът живее пълноцено и щастливо. За целта всяко министерство, съюз и завод си имаше база за отдих, в която служителите и работниците им отиваха със семействата си. Това ставаше по график чрез раздаване на специални карти и напрактика нямаше възможност представители на различни прослойки да се омешат. Така се гарантираше, че няма да има недоволства, а и възможностите да се види нещо различно бяха силно ограничени. Пътуванията зад граница бяха забранени и финансово невъзможни за мнозинството българи.

Днес вече не е така. Всеки е свободен да пътува и почива където пожелае. Освен това във властта навлязоха заможни хора, чиито изисквания за комфорт са много по-високи от предлаганите във ведомствените бази. Така че реанимирането им ще е загуба на управленско време.

Със сигурност част от станциите могат да намерят по-добро приложение. Ако се доверим пак на данните на националната статистика, населението на страната ни намалява и застарява и тази тенденция ще се задълбочава.

Това означава, че няма да има нужда от толкова много редови чиновници, военни, полицаи и учители, които все още разчитат на по-евтина ведомствена почивка. Ще са необходими повече медицински кадри и социални работници, за да се грижат за възрастните хора.

Опитът на западните държави, които по-рано от нас изпитаха бича на застаряващото население, показва, че най-ефективният начин за справяне е чрез събирането им в центрове.

Така се пести времето на обслужващия персонал и се създава социална среда за останалите самотни пенсионери. Затова превръщането на част от ведомствените почивни бази в старчески домове ще е много по-разумно решение, отколкото да се наливат още бюджетни средства в тях с идеята, че някога могат да станат конкурентни в пренаселения туристически пазар у нас и твърде близката и примамлива Гърция.

Анализът е от "24 часа"