Цели 730 нощи Борис Велчев чака да бъде екзекутиран. Пише върху молбата за помилване: За своята дейност в Българската работническа партия - комунисти, не съжалявам!
Иля Велчев разказва каква е била съдбата на баща му Борис Велчев преди 1944 г., когато е в нелегалност. Разказва как е попаднал в затвора, благодарение на кого не е обесен и какви обстоятелства довеждат до неговото помилване и освобождаване.
Откасът е час от книгата на „Биографични снимки. Документален роман”.
В нелегалните си години преди 1944 г. баща ми е бил първи секретар на най-големия партиен район в София, Централния, и заместник-секретар на столичната нелегална организация на Работническата партия, а Т.Ж. – секретар на един по-малък, Втори район, според написаното в биографията му. Странно, но тогава Татко не го е познавал. На 21.11.1941 г. Борис Велчев е арестуван на ул. „Раковски” след предателство. В Дирекция на полицията разпитите е ръководел Никола Гешев. Безуспешно. През февруари 1942 г. антифашистът Борис е осъден на смърт чрез обесване в името на цар Борис III. Затворен е в килия на смъртник в Централния софийски затвор, където близо две години всяка нощ е очаквал да бъде екзекутиран. Тогава той е на 26 години.
Този затвор, построен през 1907 г., е побирал хиляда души. Замисляно е да се направят две постройки на кръст с висока кула в средата, но Светият синод протестира да не се осквернява символът на кръста. В двора му е имало място покрито с червена сгурия. Там се строяли бесилките за осъдените. По времето, когато Татко е бил в затвора, половината от затворниците са политически.
Майка с помощта на Димитър Пчелински, Краю Владов, Станю Василев и други техни другари от Съпротивата са събирали пари за известни адвокати близки до властта, като Вергил Димов, за обжалване на присъдата. След потвърждаването й от Касационния съд, на Татко, както на всички осъдени на смърт, му предлагат да подпише молба за помилване до цар Борис III. Върху молбата Борис Велчев написва с ясния си почерк: „За своята дейност в Българската работническа партия – комунисти, не съжалявам!”. И добавя: „Дори това да означава въже!”. Агентът, облечен в бял костюм, го погледнал с лека усмивка.
– Както искате.
Тази „молба” на Борис Велчев можеше да бъде видяна в Музея на революционното движение, преди сградата му на бул. „Руски” да бъде разрушена през 2006 г., за да бъде построен хотел.
През 1954 г. по време на търсенето на „врага с партиен билет”, преди 6-ия конгрес на комунистическата партия, специална комисия е викала и разпитвала редица революционери и антифашисти да дават обяснения по едно или друго дело, свързано с арестите им, бягства от затворите или лагерите, защо са отлагани или защо не са изпълнени смъртните присъди на някои от тях. Тази комисия е обсъждала и защо е отлагана смъртната присъда на Борис Велчев, преди да бъде заменена с доживотна по повод възкачването на Симеон II след смъртта на Борис III. След изясняването на фактите и ролята на генерал Никифор Никифоров за отлагането на присъдата, се прочита „молбата” с отказа на Борис Велчев да моли за милост. Член на тази комисия е и Т.Ж. Възхищава се:
– Колцина са имали куража на Борис Велчев да откажат молба за помилване!
Когато арестуват Татко, той знае в подробности разположението на нелегалната структура в Централния софийски район като негов секретар, поддържа връзки и с ЦК, и с Градския комитет, и с Помощната военна организация на партията. Нито един човек не е предаден на полицията.
Татко никога, нито с една дума, не упрекна онези свои другари, които са подписали молбата за помилване. Не презря проявилите слабост. Не потърси отмъщение от хората, които са му сторили зло. Той разбираше човека и вярваше, че трябва да му се даде възможност да прояви най-доброто в себе си. Той уважаваше и обичаше човека.
Спомените за него – как свири на мандолина, за агента с белия костюм, за затворническия двор с прелитащите над него птици, за свижданията с Майка, за нощите на очакване на смъртта в килията, за вдовиците и майките в черно на вече екзекутираните затворници, бяха онези емоционални драматургически късове, от които се спои първият ми игрален филм „Мандолината” през 1973 г. Тогава аз бях на 26 години. На колкото и той, когато го арестуват.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., по случай възкачването на трона на Симеон II, всички присъди в България са намалени с една степен, а оценките на учениците са повишени с една единица. Татко е преместен с доживотна присъда в специално построения за политически затворници Пазарджишки затвор. Дотогава изпълнението на смъртната му присъда е отлагано от члена на Висшия съдебен състав и началник на Военносъдебната служба в Министерството на войната, генерал Никифор Никифоров, който е бил и съветски разузнавач с псевдоним Журин. Татко и Майка не знаели за това. И когато тя организира група жени на осъдени на смърт да протестират срещу смъртните присъди при генерал Никифоров, той, като разбира чия жена е, удря й шамар с думите:
– На Борис Велчев ли си? Какво искате? Който е хванат с оръжие, ще бъде екзекутиран, не може да се отлага.
Майка разказваше как страшно го е мразила, тогава не е разбрала, че всъщност й е дал надежда. Когато Татко е бил арестуван, не е носил оръжие. А самият Никифоров каква драма е изживявал, като е подписвал смъртни присъди, които не е могъл повече да отлага?
Преди смъртта на Борис III генерал Никифоров е разкрит. Царят го извиква в двореца. Казва му: „Генерале, сега няма да Ви предам на Гестапо. В зависимост от изхода на войната ще видим какво ще правим с Вас. Не искам скандали с немците. Отивате в пенсия. Няма да получите възнаграждението, което се полага на пенсиониран генерал.”
Примката на бесилката отново се разлюлява над главата на Татко. Смъртта на Борис III спасява антифашиста Борис. Съдбата е направила избор.
След 9 септември генерал Никифоров е арестуван и изпратен в лагер с други офицери. Не казва, че е съветски разузнавач. Напуска лагера едва след осветяването му от Москва. Излиза със съсипано здраве. Баща ми отива да го вземе от лагера. Тогава двамата се запознават и той му разказва как е отлагал, когато е могъл, изпълнението на присъдите на смъртниците, за разговора си с царя. Татко предлага на генерал Никифоров да се даде генералска пенсия, а Т.Ж. възразява, че царски генерал е по-малко от полковник от Съветското разузнаване. И определя по-ниска пенсия. Никифоров имал само една молба към Татко – дъщеря му да замине да следва в Москва, което и става.
Из „Биографични снимки. Документален роман”
Книгата може да поръчате тук!
Четете още:
Турски готвач соли месото на Марадона и Леонардо ди Каприо
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните