Крадльо, лягам си.

Да знаеш, че оставям отворен прозореца. Пак. Защото е лято и не искам да се предавам в нищожието на страха, пък и мисля, че имам далеч по-големи топки от твоите. И далеч по-осъзнатата мъдрост, че най-голямото щастие в този живот е да дадеш. Не да вземеш.

Ако решиш да влизаш, да знаеш, че ще те сгащят неподозирани препятствия, ще изпищиш от болки, ще си повърнеш вътрешностите.

И ще се наакаш.

Вътре няма да намериш нищо. Всичко съм прибрала в душата си.

*От фейсбук!