Тези дни, пътувайки в самолета от Мадрид за София, попаднах на интервю на министъра на регионалното развитие и благоустройството за списание “Bulgaria ON AIR”. Държа да поздравя министър Николай Нанков, че след толкова години успя да задвижи идеята за въвеждане на т.нар. толсистема и в България и да му пожелая успех!

Спомних си 2003 г., когато като министър-председател се срещнах с представители на най-големите португалски компании, които се интересуваха от строителството на магистрала “Тракия” и проектът за договор с тях предвиждаше използването на толсистема. Тогава, познавайки добре Португалия, която разполага с едни от най-хубавите пътища в Европа, които се поддържат в изключително добро състояние, именно чрез събираните толтакси, ми се видя изгодно за България да привлечем такъв голям чуждестранен инвеститор. След това бях остро критикуван, незаслужено обвиняван в какви ли не “далавери” и поради големият отпор на различни кръгове у нас, идеята беше провалена.

Питам се колко ли пари изгуби държавата от това отлагане, колко пътища щяха вече да бъдат ремонтирани със събраните средства и как по-различно би изглеждала транспортната ни мрежа днес. Трябваше ли да изминат близо 15 години, преди да стигнем до извода, който много други по-развити европейски държави бяха направили, че събирането на толтакси е икономически по-изгодно за държавата от продажбата на винетки. През България минава голям транзитен трафик от и за Турция и Близкия Изток, но не се събират достатъчно средства, както това правят нашите съседи. Разчетите, направени от експерти в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които цитира министър Нанков, говорят сами по себе си. От винетни стикери годишно приходите са 300-350 млн. лв. срещу очакваните три пъти повече след като бъде въведена толсистемата.

Жалко за пропуснатите възможности! Сега вече щяха да бъдат реализирани някои важни пътни проекти и ремонтирани други трасета, които поради липса на пари са си останали така, както са били построени преди 50 години.

Подобна е и картинката с проекта за атомната централа „Белене”. Моето правителство размрази проекта, за да може да се осъществи този стратегически важен обект за националната ни сигурност, но популизма взе надмощие над здравия разум. Знаем какво последва. А днес – години по-късно, и то години на пропуснати ползи, отново започваме да говорим за нуждата от тази централа.

За тези загубени години колко ли по-добре щеше да се е развила икономически България, ако разполагаше с нужната за това пътна и ядрена инфраструктура.

Текстът е взет от http://www.kingsimeon.bg.