Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Горко им на мъжете

Семето им пресъхва, те са вече слабият пол

Бъдещето се очертава плачевно за мъжете по света и особено в България. Ето какво казва за тях един истински познавач – английската писателка Дорис Лесинг, иконата на феминизма.

“Шокирана съм от този безмозъчен и автоматизиран мъжки боклук, който незабелязано стана част от нашата култура. Мъжете са така клюмнали, че едва ли ще се съвземат.”

Щом и феминизмът оплаква дереджето на мъжете, значи то наистина е окаяно. И по света, и у нас антисоциалното поведение е само мъжко. Насилието във всичките му форми, тероризмът, педофилията и извращенията с деца, грабежите, наркоманията, алкохолизмът, хазартът – всичко това са почти изцяло мъжки занимания. Затворите са препълнени, и то с мъже.

Какво му става

на глобалния

мъж?

Той е в стрес, защото се лишава от своята хилядолетна роля на глава, стожер и страж на семейството. Неговите страхове са в 3 сфери: мъжът е в ужас от несправянето с традиционните си функции - жените не са; мъжът е емоционално осакатен - жените не са; мъжът няма избор - жените имат.

Днешният мъж губи облика си на бачкатор - як, с длани челичени и обветрено лице. Една след друга в България изчезват професиите, които изискват не чак релефна, но поне някаква мускулатура. Няма вече корабостроители, няма миньори, няма металурзи. Така е и по света. Вместо тях на работното място от теб се иска да имаш чевръсти пръсти, гъвкав ум и да се усмихваш престорено. Все повече стават хората, които си вадят хляба, като отговарят на телефони или сканират баркодове. А тия занимания не само са завзети от жените, но в тях няма нищо мъжествено.

Жените настъпват и на пазара на работната сила. У нас процентът на работещите жени постоянно расте и от над половин милион по-малко през 1934 г. днес те са само 88 000 по-малко от работещите мъже. През март 2001 г. обаче мъжката безработица надмина женската и оттогава е неизменно по-висока. Сега 59% от безработните са мъже срещу 41% жени. Същата е тенденцията и в страни като Франция, Англия и САЩ. В Америка икономически активните жени през 1973 г. са били 53%, през 2000 г. те са 71%. Днес са 75%. В същия период делът на икономически активните мъже е спаднал от 86% на 80%.

Разбира се, мъжката безработица е най-голяма при хора с малка или никаква квалификация. Затова да обърнем поглед към образованието. Тук

процесът на мъжкото

оглупяване се вижда

като на длан.

През 1960 г. 66% от научните степени в САЩ са давани на мъже. През 1997 г., макар че двата пола получават повече научни степени, мъжкият дял в цялото е намалял на 41%.

Днес жените в САЩ изкарват с една трета повече магистърски и с една четвърт повече бакалавърски степени от мъжете. В Англия от 1988 г. насам момичетата се представят на матури по-добре от момчетата. Те ги засенчват дори по такива предмети като математика.

У нас през 1946 г. висшистите са 4 пъти повече от висшистките (43 655 срещу 11 583). През 1965 г. те са вече само 2,3 пъти повече (121 464 срещу 51 855). През 90-те години на ХХ век съотношението се обръща – жените с магистърска или бакалавърска степен стават повече от мъжете (389 267 срещу 344 104 по данни за 2001 г.) Сега висшистките в България са вече 792 000, а висшистите – едва 557 000.

Своето дередже мъжете обясняват по различен начин, зависи какво най-добре пасва на техните предразсъдъци. Съвременната жена била отракана, противозачатъчните ѝ позволили да отлага раждането заради кариерата, което пък й дало материална независимост от мъжа и всичко това подкопавало авторитета му. А и световният преход от икономика на ватенката към икономика на белите якички наложил типично женски изисквания към работната сила – гъвкавост, а не здрави мускули.

Каквато и да е причината,

принизеният мъж

все по-трудно

се съешава

Портфейлът му е тънък, самочувствието – в дрипи, мъжествеността – в упадък. За половин век неговата оплодителна способност спадна двойно, без учените да имат дори бегла представа защо. Изследване в развитите страни през 1950 г. показва наличие на 100 милиона сперматозоида в 1 милилитър семенна течност. Същото изследване, повторено през 2001 г., изброява 66 милиона сперматозоида в милилитър семе.

През 2017 г. сперматозоидите в милилитър западна сперма вече са едва 52 милиона и продължават да спадат с 1,4% годишно. Задава се бездетно бъдеще- ако не на цялото човечество, то поне на западната цивилизация и тя скоро ще рухне заради безплодие и ще изчезне.

Вина за това според учените носят мобилните устройства, замърсената питейна вода, но най-вече химикалите в околната среда. Те повишават нивото на женския хормон естроген у мъжа, а той потиска спермогенезата. По-лошото е, че двойно е намаляло и количеството сперма при една еякулация. Докато през 1950 г. то е било средно 10 милилитра, сега е 4.

Намирането на партньорка се затруднява и от други фактори. В САЩ през 60-те г. на ХХ век настъпва срив на чернокожото семейство. Според социолога от “Харвард” Уилям Уилсън причината е, че негрите били или безработни, или войници, или лежали по затворите, или вилнеели в улични банди. Това така рязко ограничило избора на чернокожите жени, че броят на браковете драстично намалял.

Днес подобна тенденция е налице и при европейците. В Англия през 2015 г.

изненадващо висок

процент мъже на възраст 30-34 г.

– 10%, все още живеят

при родителите си.

Докато жените на същата възраст са едва 3%. Най-силно изразена е тази синовна привързаност в Италия – 18%. У нас положението е съвсем близо до италианския максимум – 16%.

35-годишните британци са поколението, което встъпва в брак най-късно от всички през ХХ в., с изключение на родените през 1916 г., чийто брак е отложен от Втората световна война. През 2000 г. цели 16% от англичаните набор 1965 г. нито бяха женени, нито съжителстваха на съпружески начала. Това бе двойно по-голям процент от ергените, набор 1946 г.

В България през 1946 г. мъжете на 30-34 г. са били 257 672. От тях ергени са 20 279 (8%). През 1992 г. при 284 940 мъже на същата възраст ергените са вече 45 942 (16%). А през 2000 г. се оказа, че цели 17% от българския набор 1965 г. не са женени, нито съжителстват на съпружески начала. Преброяването през 2011 г. засича 276 726 мъже на 30-34 г. – с 20 000 по-малко от жените на същата възраст. Ергените сред тях са цели 19%.

Демографите у нас отдавна са откроили тенденция за отлагане на брака, но при мъжете тя е по-ярко изразена. Вместо на 24-годишна възраст, както е било през 1946 г., сега те се престрашават да минат под венчило чак на 30 г.

Професионалните изяви на жените още повече усилват мъжкия хленч. Днешната жена извоюва правото си да отлага майчинството заради кариерата си. Тя обаче има и друго, отдавна признато право – да отлага кариерата си заради майчинството. Иначе казано, жената може да държи бебе, може да държи и дипломатическо куфарче. Може и двете наведнъж. А може първо да държи куфарчето, после бебето и после пак куфарчето. Зависи от нея. Мъжът няма този избор. Жената може да прави каквото си иска, а той – само каквото трябва.

Затова отпускът по бащинство все още е рядкост, в миналото изобщо го нямаше, но бъдещето му е розово. Ще дойде ден, когато в градинките ще щъкат предимно мъже с детски колички и само тук-там ще се мярка някоя майка.

В мъжкия хленч

вече се долавят и

политически нотки.

Мъжът се оказва пряка жертва на 50-годишната кампания за права на жените. За всички женски неприятности тя обвиняваше мъжете. Феминизмът обаче предизвика движение в скачен съд – колкото повече се разширяваше женският избор, толкова повече се стесняваше мъжкият. Затова вече се подема кампания за правата на мъжете. Нейни активисти твърдят, че мъжът днес е подложен на законодателна и социална дискриминация. Според тях има съдебен заговор, целящ да отлъчи при развод бащите от децата им. И наистина в повечето случаи при разтрогване на брака съдът поверява децата на майката, а на бащата поверява плащането на издръжката им.

В Америка през 1960 г. едва 10 милиона деца са живеели разделени от бащите си. Днес те са над 30 милиона. Над 1/3 от тях не виждат бащите си нито веднъж през годината. А такива деца според проучванията по-често закъсват в училище, по-лесно кривват от пътя, посягат към наркотици и алкохол и имат криминални прояви.

След появата на това движение през 1990 г. броят на семействата в САЩ само с баща достигна 4,4 милиона, или 4,2% от всички семейства през 2000 г. А през 1990 г. е бил 3,4%. Сега е 4,7%.

У нас при развод съдът поверява децата на майка им 5 пъти по-често, отколкото на бащата. Затова през 2001 г. от общо 296 401 семейства с един родител майките с деца са 243 013, а бащите с деца – едва 53 388. Днес в България заради кризата на брака семействата с един родител почти са се удвоили.

Не е изненада, че и в здравословно отношение мъжът лека-полека отива на кино. Мъжете пушат и пият доста повече алкохол от жените и са изложени на по-голям риск да катастрофират с кола.

Инфарктите и

самоубийствата

са повече

при мъжете

Средната продължителност на живота на мъжете по цял свят е по-малка, отколкото на жените. Явно те са вече слабият пол. А щом е така, би трябвало да дават воля на емоциите си. От мъжа се очаква да ги потиска, но се надигнаха гласове за правото му да ги изразява. За да си възвърне вътрешната хармония, той трябва да се научи да плаче, призовават те.

Във финалния мач за Шампионската лига през 2018 г. не един, а двама футболисти горчиво се разридаха след контузии на терена. Те дадоха много ефектен пример, тъй като футболът е икона на мъжката сила и солидарност.

Някога жените се оплакваха, че ги схващат само като сексуални обекти и това уронва достойнството им. Днес и мъжът е в същото положение. Голото мъжко тяло вече не е табу в масовата култура. Индустрията за разкрасяването му процъфтява, а някога тя бе насочена само към жените. Бодибилдинг, пластична хирургия, импланти в пениса, виагра – тази тематика изобилства в мъжките списания. Интересът към нея се дължи на факта, че съвременният мъж е станал по-женствен и поради това по-суетен, по-крехък и по-уязвим.

Явно не е далеч денят, когато мъжете ще поискат и останалите аспекти от статута на женския пол. А от това до матриархата има още само една крачка.