Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Носят сладки на паметника на Живков ПОМЕН: Гробът на Тодор Живков се радва на ежедневни посещения.

 

Десетки видове шоколадови сладки, есенни цветя и недогорели свещички обсипват гроба на Тодор Живков дванадесет години след смъртта му на 12 август 1998 година.


По Задушница последната обител на бившия първи събира дузини посетители от София и от провинцията, разказват служители на Централните софийски гробища. Не са рядкост случаите, изпълнени с носталгия българи да пропътуват стотици километри, за да отдадат почит на Тато. На гроба на секретаря на ЦК на БКП грижливо е положена чисто бяла салфетка, върху която са подбрани резени шоколадов кекс с глазура,

дребни целувки и ореховки

Кокетно букетче, окичено с брошка - цветенце, краси последната обител на Людмила Живкова. До гробовете предвидливо са поставени бутилки прясна вода, за да живеят по-дълго пъстрите букети есенни цветя. Дори листата на вековния орех, които зариват безмилостно гроба на бившия Първи всяка есен, са изчистени без остатък. По-заможните от посетителите се запасили със специални свещи от червен восък, които да палят на гроба на Тодор Живков. Те горят по-дълго и не правят петна по време на горенето.
“Преди години все се случваше някой да попита за гроба на Тато, но беше голяма рядкост. Но в последно време посещенията започнаха да стават масови. Хората водят децата си, идват от провинцията специално за да отбележат почитта си на гроба на Тодор Живков”, споделя пред “168 часа” служител на Централните софийски гробища. Работещите вече са свикнали всекидневно да дават напътствия относно

последната обител на Тато

Изпълнените с носталгия посещения са оставили своя отпечатък върху гроба на бившия Първи. Централни гробища София нямат задължение да почистват ВИП гробовете. Въпреки това по масивния гранит на Тато няма и следа от окапали листа и изгнили треви. Единствено масивният бронзов бюст на Тато липсва. Статуята не е изгубена, нито вандализирана. След като два пъти крадци посягат да отмъкнат бюста, семейството на Живков решава да прибере и съхранява бронзовата скулптура.