Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Така и си върви управляването на България:

Проба, грешка, пак проба, пак грешка...

Десетки пъти вече се прави грешка, понякога неволна, понякога умишлена. Мине ли номерът - ок, кьорав карти не играе. Не мине ли - ооопс, сори, бате, сбъркАх, ако има нещо - нема нищо!

Представете си аз да преподавам така. Или още по-сериозно - лекарят да лекува така. Или ватманът да кара трамвая така. Или архитектът да проектира така...

А в най-висшата дейност - тази, която засяга всички ни и последиците за обществото са най-сериозни, оказва се, че може!

Защо са тези размножили се като гъби след дъжд държавни институции, агенции, съвети, служби, структури, органи? Там анализ на въздействието, оценка на риска, диагностика на уязвимостите, прогнозиране на последиците не се ли прави?

Или казано по пернишки - така си ма'ат?

Тогава какъв е смисълът да се преподава сигурност, управление, мениджмънт, планиране, изследване на операциите, вземане на решения?

Любителство, издигнато в култура на употреба на властта; лобизъм, превърнат в начин на злоупотреба с властта; импровизации, взети на въоръжение в разбирането на властта; кокоша слепота, втъкана в осъщесвяването на властта.

Или както ми каза колега-преподавател в провинциален университет - истинско чудо е, че България някак се справя, след като всичко виси на косъм и зависи от това с кой крак сутринта е станал един или друг висш, по-висш и по-по-най-висш политик?!

Аз му отговорих - а представи си какво чудо би била България, ако се управляваше с интелект, със стратегия, с талант и способност да се надигаш на пръсти и да виждаш какво се крие все още зад хоризонта!?

Коментарът е от фейсбук