Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Цяла нощ с патерици на опашка за помощи ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА: По малките часове тотици инвалиди се редят за номера в списъка.

"Господи, дано ме държат краката. Позволи ми да издържа докато дойде редът ми." С тези думи Мая Иванова се моли, пред заключения офис на "Социално подпомагане" в кв. "Враждебна".
Жената е почти неподвижна. Въпреки това тя прекарва първата декемврийска нощ на крак. Ръцете й са сковани от вледеняващия студ и едва хващат дръжките на патериците.
Докато в 4 часа сутринта столичните улици са пусти и единствено кучешки лай се чува откъслечно в далечината, Мая с мъка си пробива път по задръстената тясна улица № 8 в кв. "Враждебна".
Неспирна глъчка огласява малките часове. Стотици инвалиди и близките им са заели ключови позиции около приемните на социално осигуряване. Чакащата тълпа се бори за средства по програмата на община "София" "Асистент за независим живот".
Абсурдната програма накара хиляди столичани с увреждания две денонощия да нощуват на открито. Според чл. 17 от Наредбата за предоставяне на асистент за независим живот, обнародвана на 3 декември 2007 г. "услугата се предоставя до изчерпване на предварително определените за това средства, като ползвателите на услугата се определят на база на поредността на подадените за съответната година заявления".
Тъкмо критерият поредност създаде опашките, сравними единствено с чакащите за банани и портокали по комунистическо време. Макар началният срок за подаване на молбите да е 1 декември, списъците са започнати още 29 ноември по обяд. Правилата на аматьорската картотека са безмилостни. На всеки два часа списъкът се проверява поименно. Неявилите се навреме се изтриват неумолимо. Тъкмо около списъка се завихрят и най-лютите скандали. Налага се полицейски патрул да охранява хората с увреждания. Двамата униформени седят на топло в служебното возило и излизат да вдъхнат респект в момента, когато между тълпата прехвърчат искри. Повечето не са съгласни да участват в списък, започнат почти три денонощия преди началния срок.
"Предишната година подадох документи, без да зная за системата на класиране, някъде през декември, без опашка и без блъскане. После получих писмо, че съгласно член 17 договори по програмата се сключват, докато свършат парите. И че съм одобрена, аз и детето отговаряме на всички изисквания, но пари няма", забързано обяснява жена от опашката. Разказът й е прекъснат. С първите слънчеви лъчи от входа на блока излиза най-ранобудният, който отваря вратите за измръзналите чакащи. Стотина инвалиди изпълват коридора на жилищната кооперация, където се намират и приемните на социално подпомагане Враждебна. С патерици инвалидите се преварват на стръмното стълбище пред входа. Хората се скупчват без ред пред залостените врати. Въздух за дишане няма. Коридорът е тесен. Пред приемните, които се посещават най-често от хора с увреждания, няма нито един стол или пейка. Инвалиди като Мая Иванова са принудени да чакат прави реда си.
"Вече очаквам всичко. Повечето хора тук не са мигнали в продължение на две денонощия. След постоянните скандали около списъка нищо чудно да стане истинско меле пред приемните", обяснява Поля Томова. Тя пристига на опашката към 4 часа сутринта. Получава номер 74 от списъка.
"Само искам да знам първите пет същите ли са като миналата година. Едни и същи хора ли ще вземат помощи две поредни години", пита Поля. В тесния коридор настава небивала врява.
Встрани от глъчката стои възрастен мъж. Той вече се е отказал от борбата за помощи. Не може да приеме, че трябва да се ръга и да се бута в тълпата, за да вземе полагащите се средства за сина му.
"На 28 юни 1990 г. животът ми спря. Момченцето ми получи гърч. Цял живот за него се грижа. Оттогава не може и крачка сам да направи, - обяснява пред "168 часа" Васил Добрински. - Има хиляди начини да се внесе ред и да не стоим като просяци пред общината. Щом не е направено, значи никой няма изгода да реши проблема."

 

 

Разпространява се от уста на уста

МИНАЛАТА година близо 1400 инвалиди кандидатстват за субсидиите, макар в столицата хората с увреждания, които имат право на тази помощ, да са над 20 000. Причината масово хората да не кандидатстват не е доброволен отказ на хората с увреждания от допълнителни доходи.
"Никъде не беше обявено. Никой не знаеше за тази субсидия. Разбрах съвсем случайно от позната. Постарах се да се обадя на всички мои познати, които имат близки инвалиди", обяснява Поля Томова.