Свърши българското европредседателсто. Изгря слънцето. Посрещнахме Джулай Морнинг - с нова надежда, в търсене на любов.

Вероятно ще пиша по подробно по отношението ми към този шест месечен период на извънредност в историята на България, но само с няколко думи.

Първо, няма нищо изключително, не е ничия заслуга, просто ни се пада реда.

Второ, най-големият плюс е че отворихме каналите на администрацията с всички европейски процеси за вземане на решения, т.е. направихме огромен скок в европеизацията на нашата администрация.

Трето, най-голямата слабост, не направихме обществото достатъчно съпричастност с тези процеси и то да се съизмери, участва и европеизира. Имаше много "показуха", и по-малко разчетен бизнес план на Европредседателството въз основа на разходи и ползи. Ето примерно тези дни се проведоха Дните на Конкуренцията - изключително интересни и важни за всеки българин, но колцина българи разбраха, че става въпрос за нови директиви, за нови права и възможности да се защитават права и брани конкуренцията.

Част от проблема бе ниския административен капацитет, но е по-вероятно властта да е съзнавала, че разширеното познание в обществото може да и създаде проблеми.

За това вместо, съдържателно и съзнателно усилие по вкарваме на темите от европредседателството в обществения дебат, имаше паралелна писта представяне на политкоректни теми - външни като Западните Балкани /тепърва трябва да се прави анализ за реалните практически ползи/ и вътрешни - изключително неравномерен отпечатък особено в зони на национална резистентност към европейските правила и станадарти.

Добре е да признаваме добре свършената работа - особено в логистиката, но без да се превъзнасяме, защото нетната полза, особено за проектите, които сме щяли да реализираме, не е никак сигурна. Дори в сферата на отговорност на българския комисар - особено в контекста на ограниченията, които се готвят да въведат в мрежата са толкова контрапродуктивни, че човек се питат - врагове ли имаме начело.

Защото накрая ще питаме - какво ни помогна европредседателството за да не сме последни в ЕС? Око да види, ръка да пипне - и отговорът ще бъде като в песента на Боб Дилън - ще се носи във вятъра.

*От фейсбук