Ами... То май всичко вече се каза. Но в последния си ден в NOVA е редно и аз да мъцна нещо. И то е:

БЛАГОДАРЯ!

Благодаря за топлите, мили и окуражителни думи, които получих, чух и прочетох по свой адрес!

Благодаря на колегите си (и вече приятели) в нюзрума за сърдечното изпращане! И най-вече за това, че за моите 5 години и 5 месеца сред тях не позволиха думата "екип" да се изпразни от съдържание! Въпреки множеството предпоставки за това.

Благодаря на тези, които полагаха усилия моята и общата работа да върви по-леко!

Благодаря и на тези, които ми показаха, че пътят към добре свършената работа не минава задължително през добри условия!

Благодаря на Marina Stoimenova , че създадохме жесток парламентарен екип, който мина през истински политически хел! И че във вторник ме разрева от умиление!

Благодаря на асистентите, които търпяха неврозите ми преди живи връзки!

Благодаря на операторите, които героично дни наред слушаха и записваха с мен непонятни политически изказвания или още по-непонятни речи на турски! И се опитваха да разберат защо това е важно!

Благодаря на шофьорите, които правеха чудеса, за да стигнем навреме за емисия/събитие/жива връзка. Въпреки че "живеем" по-далеч и от баба Яга!

Благодаря на монтажистите, които примирено теглеха хилядите ми гигабайти архиви, за да използваме после едва десетина кадъра. Но за да стане хубав репортаж!

Благодаря на Архива! Без тях никакви смешни политически калинини обзори нямаше да има!

Благодаря на инженерите за всички спасени кризисни положения. Въпреки сървъра и въпреки инджеста!

Благодаря на стилистите за старанието и професионализма! Пепина, обещавам и занапред никога да не слагам зелени сенки!

Благодаря на продуцентите за доверието, толерантността, помощта и уважението към труда ми!

Пак за доверието и подкрепата благодаря на Красимира Кръстева, Дарина Сарелска и Вяра Анкова!

Благодаря и на главния виновник да науча що за занаят е това телевизията - Константин Кисимов!

Благодаря на всичките си репортажни герои, начело с главния - Народното събрание!

Благодаря!

И последно, понеже някак минорно-тревожно-примирен тон настана по случая в последните дни:

Не съм умряла. Не съм избягала. Не съм (надявам се) болна. Не клеймя, не се заричам, не късам с нищо, не горя мостове, не обръщам гърбове и не раздавам присъди.

Както казах и на колегите си, твърдо вярвам, че във всяка професия идва време, когато човек трябва да спре - ако иска да запази честта и достойнството си - все по-дефицитна стока в наши дни. Моят момент да опитам тази промяна дойде. Така че Kalina is looking for new opportunities. Ако се получи - отлично. Ако не - имам си занаят и го обичам. Въпреки всичко.

Пожелайте ми успех! Аз ви желая здраве!

И - пак както казах на колегите - за мен беше чест!