Първите сведения са от 8000 години преди новата ера.

В Египет дори боговете се радвали на еднополови връзки.

Гърците и римляните нямали концепция за сексуалност - привличали ги и двата пола.

Мнозина смятат, че хомосексуалността се е превърнала в "модерна" през последните години. Твърдение, което не е никак вярно, тъй като свидетелства за хора с различна сексуална ориентация има още от древни времена.

В различните етапи от човешката история хомосексуализмът е бил на почит, игнориран, преследван или обявен за престъпен. Той не е бил чужд на древни цивилизации като римската и гръцката,

Първите изображения на хомосексуална двойка датират още от 8000 години преди новата ера. Те се намират в пещерите Сан рок в Зимбабве, Африка. След тях се нарежда изображение на древна египетска мъжка двойка, която е живяла около 2400 г. пр.н.е. Тя е изобразена в позиция за целуване на носа, най-интимната  поза в египетското изкуство, заобиколена от очевидните им наследници. По това време мъжете бойци от Азанде в северно Конго си намирали значително по-млади любовници, ала не от женски, а от мъжки пол, които

да им помагат в домакинската работа

Но това не били единствените им задължения - те трябвало за задоволяват своите по-възрастни съпрузи сексуално.

В Египет, през 330 г. - 30 г. пр.н.е. дори и боговете правели секс помежду си. На стените на пирамидите често са изобразявани взаимоотношенията между Хорус и Сет.

Египтяните са били една от най-разкрепостените древни цивилизации. Но свидетлествата за лесбийски двойки там са оскъдни. Дори може да се каже, че такива не съществуват, освен едно изображение на бог Хапи с неговият харем съпруги. На места той е изобразяван не като мъж, а като жена.

А ако днес азиатците са консервативни и трудно приемат хомосексуализма, то в древността еднополовите връзки далеч не са им били чужди. В Източна Азия хомосексуализмът се споменава още в най-ранната история. През 2697 г. преди новата ера за легендарният китайски император Хуанг Ди се говори, че имал само мъже за любовници и по никакъв начин не останал единствен в историята на древните управляващи монарси в Китай.

Любовта между двама мъже се наричала "страстта на отрязаната праскова". Примерите за привързаност на хора от един и същ пол често

намират своето място в древната китайска литература

Срещат се в класическия роман "Червената камара" и от начина, по който книгата е написана, изглежда са добре познати и често наблюдавани от нейния автор.

Според писмени документи от времето на династията Лиу Сон от Уан Шуну, през III век, хомосексуалността в Азия била също толкова разпространена, колкото и хетеросексуалността.

В древна Месопотамия връзките между двама мъже също били на почит. В асирийското общество се смятало, че ако един мъж прави секс с друг мъж, то неприятностите ще го напуснат и той ще се радва на огромно щастие.

Някои древни религиозни асирийски текстове съдържат молитви за божествени благословии за хомосексуални взаимоотношения. А през 3-тото хилядолетие пр.н.е. любовта между мъже се практикувала като част от религиозен ритуал. Хомосексуализмът е неразделна част от живота в храма в части от Месопотамия.

В много общества на Меланезия, особено в Папуа Нова Гвинея, взаимоотношенията между лица от един и същ пол са неразделна част от културата до средата на миналия век.

В Етно и Маринд-аним например дори гледали на хетеросексуалността като на грях пред бога и празнували хомосексуалността. В много традиционни меланезийски култури младите момчета биват съчетавани с по-възрастен юноша, който става техен наставник и който ще го "опложда" в продължение на няколко години, докато стигнат пубертета.

Много меланезийски общества обаче стават враждебни към отношенията между тези лица след въвеждането на християнството от европейските мисионери.

Най-добре познати остават хомосексуалните отношения в Древна Гърция и Древен Рим. Но е време да развенчаем някои митове - елините не са живели в рая на гейовете. Напротив - нито гърците, нито римляните са имали ясна предства за хомосексуалност и хетеросексуалност.

Мъжете били привличани и от двата пола, а любовота само към един от тях се смятала за ексцентрична. Подобно било и положението и при жените.

През 600 година преди новата ера на остров Лесбос в Гърция Сафо се превръща в ценена поетеса, която пише за любовта между жените. Скоро лед това, мястото се превръща в знаково за любовните взаимоотношения между жените.

При мъжете нещата стоели по съвсем друг начин - връзките между тях са били приемани като държавен дълг на по-старото поколение към по-младото.

В идеалната си форма тази връзка е била между по-възрастен мъж, наричан erastes (любовник) в Атина, или, вдъхновител в Спарта, и юноша (наречен "ероменос" или слушател. Но още тогава е имало дебати, а възгледите на народа били разделени, на поддръжници и противници на хомосексуалната любов.

Естествено, срещат се и някои изключения в историята, като любовта между Александър Велики и Хефестион и Ахил и Патрокъл, която не е подтикната от държавен дълг, а от истински чувства.

В Троя Александър и Хефестион изповядват любовта си, като украсяват с гирлянди цветя статуите на Ахил и Патрокъл.

Багоас, любимият мъжки наложник на император Дарий III от Персия, пък бил предоставен на Александър Велики като подарък след смъртта на императора. А години преди това, когато бащата на Александър Македонски Филип II Македонски напада свещената Тива, армия, състояща се от повече от триста войници, всички от които хомосексуалисти, тръгва срещу тях и бива разгромена.

В древността хомосексуалистите живели спокойно. Но по времето на Ренесанса тяхната любов не била толкова приемлива за властите. Въпреки че в по-големите и богати градове на Италия, като Флоренция и Венеция, взаимооотношенията между хора от един и същи пол да били силно разпространени, служителите на реда преследвали гейовете, изправяли ги пред съд, а след това те трябвало да излежават солидна присъда в затвора.

След това идват "тъмните времена" и християнството. Постепенно цели народи започнали да се обръщат срещу тях. Връзките на обществено значими фигури като например крал Джеймс I и херцог Бъкингам, служели не за пример, а за изтъкване на проблема. Създавали се анонимни авторски улични брошури, които гласели: "Светът се променя, не знам как, защото мъжете целуват мъже, а не жените сега..."

В Испания бил приет закон, който осъждал на смърт чрез изгаряне всеки, който бил хванат в содомия. Корейският император Хийгонг е екзекутиран петнайсет години след възкачването си на трона, защото придворните му вече не могат да понасят неговата женственост.

Английският крал Хенри VIII налага закона, който наказва хомосексуалистите с кастрация.

Стотици в Португалия и Франция са изгорени живи. Седемдесет и петима хомосексуалисти са осъдени на смърт и са затворени в галерии в Холандските изби по време на сурова кампания за унищожаване на тази содомия "отгоре надолу".

Ужасите за тях продължават до XX-ти век, когато англоезичният свят започва масово да отменя своите закони за содомия. Ражда се съвременното движение за правата на гейовете в Съединените щати. Ислямските държави започват да се модернизират, но се завръщат към анти-гей религиозния фундаментализъм.

Азиатските страни поддържат почти мълчалива толерантност към хомосексуализма, докато Западна Европа започва да предлага справедливи брачни права за гей двойки. Днес в много държави еднополовите бракове са напълно нормално нещо.