Макар и ревностен критик на агресивната външна политика на Съединените щати, осъществявана в неоимперски стил (тоест без пряка окупация на чужди територии, освен в редки случаи), си давам сметка, че те, подобно на големите империи преди тях, играят сдържаща роля за войнолюбивите амбиции на по-малките от тях играчи и осигуряват и гарантират относителен мир, спокойствие и известно благоденствие на обществата, намиращи се в сферата на тяхното влияние.

Историческият опит ни дава основание да предположим с голяма доза увереност, че след края на установения днес Pax Americana ще настъпят грандиозни катаклизми под формата на размирици, социални сътресения, граждански междуособици, тероризъм и военни сблъсъци, които ще продължат до появата на друг хегемон. Защото, изглежда, балансът в човешките общества, а и на всички нива в Природата и във Вселената изобщо, може да бъде поддържан само при наличието на силен притегателен център, възпрепятстващ успешно центробежните сили. При отслабване на гравитационното поле на този център центробежните сили неизбежно разкъсват системата, създадена от него и около него, независимо дали е на микро или на макро ниво и независимо дали е в света на неживата или на живата природа.

Да, САЩ наложиха своя ред и своите правила в повечето страни, които след Втората световна война попаднаха под тяхно влияние, а след разпада на СССР ги разпростряха и над голяма част от народите от бившия съветски блок. Да, Вашингтон се меси във вътрешните дела на много страни, има около хиляда военни бази по целия свят и неговите специални части са влизали в над 70% от съществуващите днес държави. Да, американците нападат и окупират незаконно суверенни държави (Ирак), провокират военни конфликти и свалят неудобни правителства уж в името на демокрацията, но всъщност заради собствените си интереси. И това е само малка част от техните прегрешения, чийто списък е твърде дълъг!

Но какво би станало със света, когато един ден, рано или късно, настъпи неизбежният край на американския колос? Ще стане ли идеален или поне малко по-добър? Ще спрат ли окончателно войните и ще настъпи ли бленуваният вечен мир? Ще станат ли хората по-щастливи, а природата по-чиста?

Всъщност не е нужно да гадаем, защото историята ясно свидетелства, че след гибелта на всяка империя неминуемо настъпват хаос, разрушения и смърт, поне до установяването на следващата империя. Причината за това е, че изчезва сдържащият фактор, който дотогава е поддържал определен ред (макар и неговия ред) и не е позволявал антагонистичните елементи, каквито има във всички човешки групи и обединения, да се конфронтират открито, причинявайки нещастия в големи мащаби. Затова може би трябва да се абстрахираме от емоциите си и да се запитаме искаме ли да живеем в свят без американско господство! В този свят неизбежно ще се появи нов хегемон, който ще запълни празното пространство, но той по-добър ли ще е от предишния, когото сме проклинали? Имайки предвид кои са предполагаемите кандидати за следващи световни лидери – Русия, Китай – можем ли да се надяваме на нещо по-добро?

Бяхме свидетели на Pax Sovietica – системата, наложена от руската цивилизация чрез поредното превъплъщение на Русия, този път под формата на СССР, над областите под нейно влияние с нейните многобройни концентрационни лагери, скалъпени съдебни процеси с фалшиви обвинения, Голодомора, червения терор, разстрелите, мъченията, принудителните изселвания на милиони души, потъпкването на правата и свободите на гражданите, съглашателството с Третия райх, подялбата на Полша, нападението над Финландия, окупацията и последвалата анексия на балтийските републики и безброй други престъпления и злодеяния. А другият претендент – Китай (да си припомним ужаса на Културната революция, смъртта на десетки милиони, нарушаването на човешките права, колосалната корупция) все още не е осигурил благоприятни условия за собственото си население, за да може да предложи такива на други общества и народи. В исторически план елитите и на двете страни постоянно демонстрират потресаващо неуважение към живота и правата на своите граждани, поради което няма основание да предполагаме, че биха проявили по-голямо уважение към чуждите народи, над които биха господствали, ако някой от тях евентуално стане световен хегемон. Тъй като не биха могли да привлекат тези народи с по-добри условия, понеже не са в състояние да им ги осигурят, те могат да ги държат в обсега си само с груба сила (за пример можем да вземем Тибет в Китай и Чечения в Русия).

В крайна сметка за гражданите и на метрополията, и на подчинените й страни най-важно от всичко е не какви са военните възможности на доминиращата сила, а как живеят хората в ареала, над който доминира! Поглеждайки от този ъгъл, можем да кажем, че нищо, което светът е преживявал в миналото, не може да се сравни с благоденствието, което Съединените щати осигуриха и гарантираха на немалка част от света със своите военни, икономически, технологични и интелектуални ресурси. И въпреки греховете им, които наистина не са малко, едва ли ще се намери сила, която да ги замени удачно и която да създаде подобни благоприятни условия за живот на населението, намиращо се под нейно господство. В този смисъл краят на Америка ще бъде голяма загуба за човечеството, защото ще доведе до сериозни тектонични размествания, които трудно ще могат да бъдат преодолени, тъй като Съединените щати са неизбежният, но и необходим хегемон, чийто огромен човешки потенциал направи света по-добро място!