Разработка на Едуард Папазян от в. "24 часа"

- Г-н Стефанов, първо искам да ви покажа една снимка.

- (Усмихва се.) Тази снимка (шампионската на "Славия" от 1996 г. - б.а.) е в офиса ми, има я и в съблекалнята. Понеже и детето ми е на нея, много ми е емоционално, когато я гледам.

- Каква е разликата във вас от спечелените купи през 1996 г. и тази, която “Славия” буквално изтръгна навръх 9 май?

- Доста по-зрели сме, доста по-обрулени от годините. Преминахме през доста варианти и понеже не сме клуб, който разполага с много голям бюджет, който би позволил разхищения, се стараем да правим нещата колкото се може по-истински. Мен ме заболя устата да говоря едни и същи неща. Виждам, че хората викат: Да, да, да, така е. Но в края на краищата всеки дърпа чергата към себе си. Някакви дребни временни успехи, победи над този или онзи, класиране по-напред с две или три места объркват цялата футболна действителност в България. Всеки път се говори за детско-юношеския футбол. Като се изчерпи тази тема, започва да се говори за черното тото, следват ексцесиите по стадионите. И след това нищо, абсолютно нищо не помръдва. От няколко години в “А” група (сега Първа лига - б. а.) със сигурност не може да се говори за уредени мачове и черно тото. Всеки гледа колкото може повече да натовари бюджета, вземат някакви футболисти, които са ширпотреба определено.

Единственият футболист

с име, който е дошъл

тук през последните

години, е Обертан

от “Левски”. Поне аз съм чувал името му. Всички други с нищо не превъзхождат нашите футболисти.

- Вие сте вероятно най-дълго управлявалият футболен президент в момента, дойдохте в “Славия” сравнително скоро след големия бум от САЩ '94. Кога беше изпуснат моментът да се използва инерцията от еуфорията?

- Устройството на държавата допринесе всичко да се срине - срина се селското стопанство, срина се държавността. Безнаказаността по улиците, по стадионите взе връх. Клубовете преди се издържаха под някаква форма от държавата - ЦСКА и “Славия” бяха към военните, “Левски” - към милицията, други като “Берое” - от общини, кметове. И в един момент тези клубове, които бяха гръбнакът на българския футбол, останаха сираци. Появиха се президенти, мераклии за слава, теглиха кредити, фалираха клубове. Дори трите гранда в София знаеш докъде стигнаха - 25 млн., 50 млн. задължения. “Локомотив” тръгна отново от най-долното ниво, дано се изправи и му потръгнат нещата. “Левски” и ЦСКА въпреки огромните компромиси, които им направи държавата, чак сега се постабилизираха, но дано си върнат задълженията. Защото

за тези 25 г. “Славия” няма

една стотинка задължения

и една стотинка помощ

от държавата,

което е несправедливо. Развиваме школата, имаме 500-600 деца, издържаме, ремонтираме - каквото можем. И накрая само ни подритват.

- За тези 25 г. кое беше най-радостното и кое - най-тъжното нещо, свързано със “Славия”?

- Не мога да определя точно. Имало е много радостни мигове, имало е моменти на разочарование, на болка, на мъка. Допуснал съм много грешки, допускали са и хората около мен. Само един е безгрешен. (Посочва нагоре.) Но нещото, което най-много ме боли и винаги ме е боляло, е това, че преди време един човек, считам го за приятел, Томас Лафчис, търсейки начин да излезе от ситуацията на финансова невъзможност, започна да говори по адрес на “Славия” за багажници, бити футболисти, за заплахи. Това нещо никога не е съществувало, но продължава да се насажда. И мен много ме боли, че го каза, знаейки - той беше в кухнята на българския футбол. С ръка на сърцето мога да кажа - от всички шампиони след това “Славия” беше най-честният. Защото знам всичко за по-следващите. Сега титлите на “Лудогорец” са постигнати с огромни бюджети, а тогава ние бяхме като всички останали.

- Защо обаче “Славия” не разви успеха от 1996 г.? Преди това отборът не бе ставал шампион от 1943 г.

- Успехът тогава бе постигнат с опитни футболисти в момент, когато “Левски” и ЦСКА бяха доста слаби. По-късно и при Илия Павлов, и когато дойде Владо Грашнов с Чорни, в големите клубове се изляха доста пари. Гриша Ганчев пое амбициозно “Литекс”, започна да инвестира сериозно. Ние никога не сме имали подобни бюджети, такива са ни възможностите. Така разпределяме бюджета си, че парите да не отиват при псевдофутболисти. Все пак имаме фирми и хора в тях, за които трябва да се грижим. Нашата философия за развитие на футбола е с максимум наши кадри и млади футболисти да успяваме. Помагаме си с трансферите - за ремонт, поддръжка, издръжка на клуба, но същевременно да създаваме млади футболисти.

- Търсен ефект ли беше, че всички играчи във финала срещу “Левски” бяха българи?

- Не, в никакъв случай. Разделихме се не по най-добрия начин с един добър футболист - Омар Абут. Ако той все още беше при нас, сигурно щеше да е на терена. Такава е ситуацията при нас. Оттук нататък, ако вземем някой чужд футболист, ще бъде млад. Може би за евротурнирите ще ни трябва някой опитен, но вероятно ще търсим в България. Трябва ни такъв поне в защита, защото там куцаме много. Половин година почти играем без истински бекове - момчета от халфовата линия бяха принудени да са крайни защитници. Това се отрази много. А и централните защитници са само млади момчета, на вратата през по-голямата част беше 17-годишният Стериакис.

- Той май вече не е ваш?

- Да, “Олимпиакос” го купува.

- Сумата? Или е тайна?

- Не. 800 000 евро.

- Не ви ли е жал да се разделяте - млад, талантлив, перспективен.

- Виж, Еди, някои хора в живота си не могат да се разделят с колата, други - с жената. (Смее се.) Това на майтап го казах. Но когато е за доброто на двете страни, смятам, че си заслужава. “Славия” трудно може да даде повече на този футболист от това, което е получил досега. Получил е шанс, отплатил се е с талант и качества. Нормално е дадеш възможност на младия футболист да се развива, да отиде и да си оправи живота. Футболният живот е кратък - след 35-36 г.

трябва да си извънземен

като Гошо Петков, за да

изкараш до 42-43 години

- Как реагирате на закачките на Георги Петков? Особено към “синята” публика?

- Аз мисля, че той уважава “синята” публика. Жоро има право да бъде обиден и аз го подкрепям изцяло. Ти добре си спомняш кой с уникалните си спасявания закара “Левски” в Шампионската лига. Иначе щяха да я гледат през крив макарон, както я гледат оттогава. Въпреки всичко той не беше уважаван, а беше обруган и изгонен като предател и какво ли не. Аз безкрайно много вярвам на Жоро. Когато го взехме, той беше сукалче, дето се казва. Беше халф, а не вратар. Стана такъв при нас и за мен е един от най-големите вратари в българския футбол. Въпреки че в “Левски” винаги беше пренебрегван за сметка на Иванков, макар че беше много по-добър от него. Така че и момчето има право да изразява чувствата си, след като постъпиха толкова некоректно с него. Той не обижда никого, не си служи с обидни изрази, а жестовете му който както иска да ги разбира. За мен той е половин отбор. Във финала - 75%. Каза ми: Шефе, докараме ли я до 80-ата минута, натам остави на мен. Питам го: А дузпите? Той: Абе, отивай и отваряй шампанското, ако я докараме до дузпи. Жоро има самочувствие, има мъжкарско поведение, много малко хора могат да го оценят по достойнство. Ако е позьор, ако прави сърца (показва жеста), аз съм един от вас, еди-какво си, ще го величаят година-две-три, после ще го забравят. Лошото е, че левскарската публика бързо забравя. “Сините” помнят само един и той напълно заслужава - Гунди. Но оттам-нататък?

- Вие също често се заяждате с “Левски”. Като се има предвид, че “синята” публика е вероятно най-многобройната в България, не носи ли това негативи на вас и на “Славия”?

- Аз съм човек на 69 г. Не на левскарската публика - на Супермен и Спайдърмен няма да позволя да се гаврят с паметта на майка ми и с паметта на детето ми, а аз да седя, да мълча и да се крия като мишка. Никога това няма да се случи! Не ме интересува коя публика е. И на “Славия” да е, и срещу нея ще тръгна. В крайна сметка трябва да имаш достойнство и чест, а не някакви изроди, дрогирани наркомани да седят и да крещят гадости. Ето - виждаш оня ден. Пуснал си детето да го нарисуват със свастики. Ама той не знаел? Абе как няма да знаеш, ти си баща на това дете. Това е начинът, по който се тръгва по нанадолнището. Той сега е на 7 г., а на 17 какъв ще бъде? Потенциален престъпник. Всяко нещо трябва да си има мярка. Бяхме говорили със Спас Русев да седнем заедно на финала. Аз отидох на стадиона 30-40 минути по-рано, те веднага започнаха да псуват майка ми и детето ми.

Можеш ли 150 минути да

седиш и един малък пикльо

да дирижира какво да

викат по мой адрес

Ако си президент на клуб и имаш някакво достойнство, уважаваш хората до теб, няма ли да кажеш на тези тартори на агитката, на които им даваш всеки мач за хореография: Правете това и това, без обиди към семейството? Мен да ме наричат, както си искат.

- Обиждат ли ви подмятанията, че публиката на “Славия” е малобройна? Има шега, че от “Градски транспорт” ще отпуснат един допълнителен автобус, за да се прибере агитката.

- Аз се гордея с нашата публика. Имал съм проблеми с хора, които възприемат лошите неща от агитките на “Левски” и “Ботев”. Преди имаше такива и в ЦСКА, но Гриша Ганчев е парирал доста от негативизма на публиката. Знаеш ли, има Господ. Не може цял живот да желаеш лошото на този, който е срещу теб, да си служиш с какви ли не думи, а да не получиш наказание свише.

- Случайно ли облякохте фланелка с образа на Владимир Путин за връчването на купата?

- Не е случайно и съм сигурен, че това, което казвам, няма да го напишеш, защото ще го сметнат за пропаганда.

- Не ме подценявайте.

- Предизвиквам те. Тези хора, които говорят за Ден на Европа... Ако не беше Денят на победата, нямаше да има Ден на Европа. Явно имат къса памет.

Исках да напомня на

хората, че е важен Денят

на победата - 9 май

Че целият християнски свят трябва безкрайно много да уважава този човек, защото, ако го няма, да са ни залели, а муджахидините да се разкарват из София, да стрелят, да изнасилват, да бият и да правят каквото си искат.

- Не си ли навлякохте нови врагове с тази фланелка?

- Знаеш ли колко малко ме интересува? Аз се радвам, щастлив съм, внучката ми завършва в Русия, в Москва. Рано или късно българският народ ще разбере. Дотук, мисля, видяха и жилото, и меда. Ядем храна второ качество, подхвърлят ни като на кутрета това-онова... Дано сега при нашето председателство премиерът успее да наложи нещо по-добро за България. Надявам се.

- Освен президент на “Славия” от 1995 г. сте и член на Изпълкома на БФС. Създава се впечатление за не особено деен футболен съюз в момента, най-вече що се отнася до мъжкия професионален футбол. Защо така?

- Говорил съм много и с Борислав Михайлов, и с други колеги от Изпълкома. Грешката, която виждам през тези години, беше, че правилото за младите футболисти не го продължихме. Много важно нещо. Даже не до 21 г. - трябва да искаме винаги на терена да излиза играч до 19 години. На 21 г. те вече са оформени футболисти. Това не го направихме и виждате - Вагуши, Магуши, Мгабе, Нгабе, дето не можем да им кажем имената, се подвизават по нашите терени. А нашите деца ходят по света да си търсят хляба и се занимават с какви ли не неща. Това първо. Второ, безкрайно много компромиси се направиха на някои клубове и на някои хора, които абсолютно не го заслужават. Три години търпим да се играят мачове в Коматево. Място, което е опасно и за зрителите, и за футболистите. Обещаха, че ще направят нещо, вече 3 г. нищо не са направили. Както мога аз, както другите отбори могат да си плащат, за да играем на нормален стадион, така трябва и те да го правят. Друго нещо, за което търпим критика, е, че се хванахме за някои неща - осветление например. Да, необходимо е, но не на всяка цена. И още -

ако при този премиер

не успеем да издействаме

да се построи национален

стадион, ние никога няма

да го направим

Трябва да чакаме извънземните да дойдат и да ни го построят. Намирам, че трябва да има повече натиск от наша страна. И не само от наша. Трябва да изисквате и вие, медиите, и цялата спортна общественост.

- А пари?

- Разбери, 100 млн. при тази ситуация в момента... Вдигнат се краварите, отпуснат им 20-30 млн., вдигнат се зеленчукопроизводителите - на ви 50 млн., вдигнат се миньорите, вдигнат се медицинските сестри, учителите... Не че за тях не трябва - трябва. Ама трябва и спортните хора да се вдигнат. Просто трябва много сериозно да се седне - айде, нека мине тая дандания с председателството, но след това. Смятам, че премиерът би могъл да издейства за отпускане на пари за строеж на нов национален стадион. В София, някъде в покрайнините, където има метро, има достъп за всички. Да могат да се организират всякакви спортни събития. Пък ако иска някой, и Лепа Брена да докара за концерт. (Смее се.)

- Какво ви е мнението за седемте поредни титли на “Лудогорец”? Това добре или зле е за българския футбол? Разбира се, като се имат предвид и европейските успехи.

- Домусчиев си има пари, избрал е този път на развитие. Ако искаш да постигнеш успехи в Европа, трябва да имаш наистина силни футболисти. Така е преценил човекът, има бюджет, разпределил си го е. В едно отношение обаче това не е най-добрият вариант. Видяла жабата, че подковават коня, та и тя вдигнала крак. “Верея”, “Локо” (ГО), други също - напълниха се с разни чужденци и какво ще правят? Нищо няма да направят. В “Лудогорец”, не мога да си кривя душата, има едно 6-7 качествени чужденци. Но те струват пари. За българския футбол е добре, че се получават пари от успехите на “Лудогорец” в Европа. Ето тази година президентът Михайлов направи нещо, което не беше правено. Дори отборите от “В” група получиха от тези пари от Европа, което може и да не е много, но все пак е някакво поощрение. Иска ми се да има и други отбори, които могат да си позволят подобно нещо.

- Последен въпрос. Преживяхте голямо нещастие в личен план. Футболът ли ви помогна да оцелеете емоционално?

- И футболът. Близките, семейството, децата, внучките ми. Всичко това ме кара... да живея. Заеш ли кога ми е най-приятно? Някой път, като отида да гледам как тренират най-малките. Седя отстрани и наблюдавам. Или на някой мач. Като видиш истинската радост в очите им, и си казваш: Абе заслужава си това, което правим.