Когато заминавал в изгнание като дете, майка му се притеснила, че може да бъдат ликвидирани

Бившият премиер Симеон Сакскобургготски смята, че се е самопонижил, приемайки да стане премиер, но го направил заради страната си. В интервю за Би Би Си той разказва, че е прекарал доста безсънни нощи, докато реши да влезе в българската политика.

“За мен това беше обратно на всичко, което са ме учили през годините, като това, че царят не трябва да се бърка в пряката политика. Самопонижих се в министър-председател, вместо да си остана с хипотетичната титла цар, за да мога да бъда по-полезен”, споделя Симеон.

Той признава, че не е очаквал толкова голяма подкрепа на изборите през 2001 г. Беше голяма изненада, но и огромно решение дали ще се справя, имам ли нужните качества, обяснява Сакскобургготски. Според него монархията е “нещо много по-гъвкаво” като политическа система и дава възможност да мислиш 25 години напред, за “цяло едно поколение”, докато като политик имаш само 4-5-годишен мандат. “Аз мисля, че колкото повече хората започват да се разочароват от своите политици, толкова повече монархията има роля в обществото. Мисля, че това е една доста справедлива система. Не правя реклама на собствения си занаят, наистина мисля така”, допълва Симеон.

По думите му монархията не е нещо “закостеняло, застояло и обърнато само към миналото”. Като доказателство той посочва, че след неговото поколение членовете на кралските семейства са започнали да се женят и за хора без благороднически произход, докато предишните векове това е било немислимо.

Интервюто бе част от документалния филм “Последният цар на България”, излъчен в рубриката “Свидетел” на Би Би Си. В него бяха показани архивни кадри от времето, когато семейството на Симеон напуска България и заминава в изгнание. “През септември 1944 г. съветските войски влязоха в страната. Имаше държавен преврат и след това моят чичо, другите регенти и още хора бяха екзекутирани”, спомня си Сакскобургготски. Той показва врата в двореца “Врана”, през която са тръгнали.

“Качихме се на т.нар. царски влак. Това, което притесняваше майка ми, бе, че забелязахме руски войници и внезапно си помисли най-лошото – ще ни отведат някъде и ще ни довършат”, разказва Симеон.

По думите му никога не са си представяли, че изгнанието им ще продължи 50 г. Едва когато гледа новините за падането на Берлинската стена през 1989 г., започва да си мисли, че някога отново ще види България.

Във филма бяха показани кадри от първото завръщане на Симеон през 1996 г. в страната, когато е посрещнат от хиляди българи. “Имаше буквално море от хора по пътя ми”, спомня си той.