С покъртителни разкази на 30 свидетели стартира мегаделото за жестоката жп катастрофа на гара Хитрино на 10 декември 2016 г.

Като частни обвинители в помощ на държавното обвинение бяха пострадалите от зловещия влаков инцидент, изравнил със земята десетки къщи и преобърнал много човешки съдби.

Подсъдими са двамата машинисти на влака убиец Димитър Михнев и помощникът му Радослав Петков, които според обвинителния акт са навлезли в населеното място с превишена скорост, от което композицията дерайлира, изтича газ от цистерните, като резултатът е адски взрив.

“Събудих се от шума на влака - разказа един от най-пострадалите - 85-годишният Николай Цачев. - Ясно чух необичайно свистене. После страшна сила ме изхвърли от леглото на земята. За секунди къщата рухна върху мен.” 50 минути старецът стоял безпомощен под тежестта на собствения си дом – цигли, керемиди, стъкла.

Извадили го съседи, които му съобщили за взрива и за разрушените къщи. А той намерил цървули, с които излязъл на улицата целият в кръв.

Последствията за Цачев – в момента той е полусляп, със сменена тазобедрена става и едва ходи. Настанен е в старчески дом, докато построят новата му къща. Цачев благодари за помощта на кмета на Шумен и на държавата, че не го е изоставила в труден момент. На излизане от съдебната зала се обърна към съдия Румяна Райкова с думите: “Докажете, че има правосъдие, за да няма повече такива джигити”.

Подобна е съдбата и на Рушен Хасан и семейството му. Жена му – Невин, фризьорка, също остава сляпа.

“Влезе огромен огън в дома ни - сподели Хасан. - Имаме газови бутилки, помислих, че те са гръмнали.” Спомня си, че когато излязъл навън, видял, че небето е червено. Последвал страшен тътен, сякаш изпод земята, и оглушителен взрив.

По цялото му тяло имало забити стъкла. Съпругата му Невин претърпяла шест операции на очите. Гаранция за пълно възстановяване не й дават дори най-добрите хирурзи на Турция.

На въпрос на окръжния прокурор Маргарита Георгиева дали съпругата му работи в момента, Хасан се ядоса: “Как ще работи, жена ми е сляпа!”

“Вече втора година живея на тръни. Когато мине влак, треперя”, каза Ремзи Ислям. Спомня си как след взрива рамките на вратите се стоварили върху него. След това рухнал навесът и лятната кухня. Той изпаднал в безсъзнание. Дошъл на себе си чак в болницата в Шумен.

Отказал да живее във фургон, заради липсата на елементарни условия – нито вода, нито тоалетна.

“Благодаря за такава “помощ” от държавата", категоричен бе Ислям. Халисе Хасанова помислила, че става земетресение.

“Нещо ме вдигна от земята и ме захвърли чак до мазето”, спомня си тя. Доближил я синът й Ерол. Тя забелязала, че ръцете му са силно обгорени. Когато излязла на улицата, видяла много хора.

Халисе събрала сили и тръгнала да търси брат си и семейството му. Едва не припаднала, когато на мястото на къщата им видяла само огромна купчина камъни. На един от камъните намерила част от косата на снаха си. И в същия миг видяла, че съседи носят безжизненото тяло на брат й.

При тази тежка изповед на лелята дъщерята на загиналото семейство Рейханя не издържа. Разплака се с глас. Съдия Райкова разпореди да й помогнат да излезе от залата. А самото момиче да не бъде разпитвано. Съдебното следствие бе прекратено за минути.

Сега за съсипаната Рейханя се грижи леля й Халисе. Потърсили помощ от общината за операциите на Рейханя, която била дълго време в кома с обгаряния. От очите й извадили стъкла. Огромни стъкла хирурзи извадили и от гърдите на Фейме Сали.

Огненият ад промени изцяло и живота на семейството й - съпругът Шукри Шукри и дъщеря им Айтен. “Сутринта усетих силен трус - разказа Айтен. - Помислих, че е земетресение. Чух и страшен гръм.” Когато влязла в една от стаите, видяла майка си обляна в кръв. А върху нея купища стъкла. Фейме изглеждала като мъртва. Айтен започнала да вика за помощ. Притекъл се баща й, също облян в кръв.

“В този черен ден Аллах се смили над нас. С татко тръгнахме към гаража, а там колата стои невредима. Даже вратата на гаража беше отворена”, разказа момичето.

В болницата в Шумен Шукри забелязал, че е тръгнал с две различни обувки. Шофирал с едно око, другото било затворено.

След преживения стрес Фейме губи слуха си. Тъй като не може да се раздели с родния си дом, семейството живее в една останала стая. Взривът е избил вратата. На нейното място Шукри е провесил одеяло. Чакат да построят новия им дом и нямат обяснение защо нещата се протакат при съкрушителната болка, която са изживели.

Докато машинистът Михнев следеше хладнокръвно процеса, помощникът му Петков си водеше записки. По израженията на лицата им личеше, че отново изживяват кошмара.

На всички свидетели адвокатът на пострадалите задаваше един и същи въпрос: Машинистите потърсиха ли ви след инцидента? Отговорът бе “не”.