Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо в Русия се кръстят при влизане във WC и защо парите, събрани от тоалетна, не миришат Отходни места от римско време, запазени в руините на античен град в Мала Азия

В наши дни човек не може да си представи живота без тоалетна чиния, казанче и хартия. Невинаги обаче е било така.

Най-старият

клозет в света

е едно каменно съоръжение в днешен Пакистан. Представлява седалка над дупка в земята, но с канал за оттичане. Този клозет е на почтената възраст 4,5 хиляди години. Такива са били и клозетите в Китай, Египет и Рим.

Римляните обаче са обръщали внимание на удобствата. Именно те откриват първите обществени тоалетни. Веспасиан налага такса за посетителите им, но синът му Тит е възмутен.

Той смята, че не подхожда на император да си пълни хазната с такива миризливи прийоми. Веспасиан му затваря устата със знаменитата фраза “Парите не миришат” и обществените тоалетни в Рим стават платени.

Имало е за какво да се плаща. Клозетите за патрициите са били разкошни. Дялали ги от мрамор, вътре се палели благовония, а роби подгрявали седалките. Свирел и оркестър, за да заглушава звуците на изхождането.

Плебеите се облекчавали в

дъсчени коптори

с дупка в пода

Имало е и възможност за безплатно изхождане. Отиваш на тържището и търсиш кожар. Той с удоволствие ти дава съд за ходене по малка нужда. Урината му е служела за щавене на кожите.

Заедно с краха на античната цивилизация и клозетите отиват в небитието, а също градската канализация, както и удоволствието от чистотата.

В средновековните замъци е имало отходни места, но те по нищо не са приличали на римските. Намирали са се на издадени от стените еркери, откъдето нечистотиите са се изсипвали направо в ограждащия замъка ров.

Заради това пътниците са можели отдалече да познаят по миризмата, че наближават замък.

Някои замъци обаче нямали ровове

и тогава изкопавали отходна яма под самото здание.

През 1183 г. в замъка на Ерфурт дъсченият под пропада по време на събор на рицари от цяла Европа. Зейва яма, в която заедно с другите полита и император Фридрих Барбароса. Той се улавя за перваз на прозорец и е спасен, но ямата поглъща стотина души от цвета на рицарството.

В градовете е още по-зле. Жителите им ползват

нощни гърнета,

които сутрин

изливат от

прозорците

По улиците на Париж през 1300 г. са текли реки от мръсотия. Това налагало градският ров да бъде периодично изгребван, защото имало опасност неприятелската войска да се изкатери на крепостната стена по купчините от екскременти.

Но вонята от човешките отходи е стимулирала инженерната мисъл.

През 1596 г. Джон Харингтън поднася на английската кралица специална нощна ваза от порцелан с капак. И понеже в двореца няма нито канализация, нито водопровод, под вазата е закрепен съд с вода.

Часовникарят Джон Къмингс усъвършенства изделието на Харингтън. Той прави така, че водата да изпълва до половина седалото и така съдържимото в него не мирише. Оттогава тоалетните се наричат водни клозети — от английски water (“вода”) и closet (“шкаф”).

Градовете се избавят от нечистотиите по улиците чак през ХIХ век, когато серия от холерни епидемии принуждават кметствата да се заемат със строеж на канализации. По същото време в Европа се появяват първите обществени тоалетни.

На 2 февруари 1852 г. в Лондон отваря врати клозет за джентълмени. Столичните дами стискат още няколко дни, тъй като женската тоалетна в града е открита на 11 февруари.

В Русия градовете смърдят като

европейските

и минувачите газят в същите нечистотии. Но и там властта мисли върху проблема.

Първи пъха носа си в клозетната проблематика цар Петър Първи. Той издава указ за спазване на чистотата в Петербург и Москва. Но указът не променя нищо.

Канализация в Москва се прави чак през 1898 г., и то само за живеещите в рамките на Садовое колцо. В Санкт Петербург тя се появява чак през 30-те години на ХХ век, когато градът се казва Ленинград.

Според едно свидетелство от 1871 г. било невъзможно да се мине покрай паметника на Минин и Пожарски в Москва. Около него били наредени будки по подобие на парижките писоари и във всички посоки текли ручеи с непоносима воня.

В частните домове пък

тоалетните се

намирали на двора

и били също като селските - бараки с дупка в земята. По-късно в Москва строят каменни клозети с кръст на покрива. Оттук и навикът на някои руснаци от провинцията да се прекръстват на влизане в обществена тоалетна. След революцията през 1917 г. тези градски клозети са преправени на жилища и

обществената

тоалетна изчезва

като явление

в Русия.

Как се възражда, четете в хартиеното издание на в. "Здраве без лекарства".