Дребният хитрец се залиса по пачката и обрече на гибел конете в планината. От държавата зависи да бъдат прекратени порочните практики

Евросубсидията е хубаво нещо. Тя е мечта за дребния предприемач, който търси помощ за разрастването на бизнеса си. А и на големия играч му се услажда. Та кой бяга от възможността да получи един-два милиона евро, с които да окрупни производството и увеличи продажбата на своята продукция. Схемата е направена така, че хем си купуваш нова техника, стока и работна ръка, хем остава нещичко за лъскав джип и екскурзия до Бахамите.

Само и единствено на родна земя обаче евросубсидията може да се превърне от благородна идея в смъртна присъда. Достатъчно е да се намери хитрец, който е подучен от други хитреци как може хем да вземе парите,

хем да не си мръдне пръста.

Въпросният любител на сочната далавера с радост научава, че Европа дава пари за отглеждането на каракачански коне. Той сяда у дома, вади тефтера и започва да пресмята. От него се иска да събере известен начален капитал, да си намери човек да му оправи документите и да спечели субсидията. Оттам-нататък е лесно. Купува животните за определената в европейските книжа сума и ги запилява някъде нависоко в планината.

Нашенецът пресмята с усмивка на уста, че кончетата ще тичат по високопланинските пасища, ще пасат и ще се гледат сами. А през това време по сметката му ще капят европарички, които са също толкова сладки като спечелените от тотото. Но идва зима и кончетата няма какво да ядат, нито къде да се скрият.

Повечето от тях умират в мъки,

докато техният собственик си стои на топло пред камината и проверява в таблета дали му е дошла поредната вноска от ЕС. За трагичната развръзка се разбра случайно и се наложи гордият евросубсидиран предприемач да се обяснява, че много обича своите питомци, но работниците му забравили още през есента да се погрижат за тях. Човекът стоеше пред камерите и ни правеше на маймуни. Срещу него съвсем обяснимо се надигна вълна от възмущение. Фейсбук страницата му беше задръстена от най-грозни псувни, клетви, заплахи.

В случая омразата и заканите едва ли ще помогнат. По-скоро ще докажат за пореден път, че сме царе на кампанийния гняв и възмущение Животните са мъртви, а евросубсидията е прибрана. По-важният въпрос е дали могат да бъдат взети мерки, така че други подобни далавераджии да се стреснат и наистина да се погрижат за животните, които им носят пари от Европа. И не са само животни, а насаждения и всякакъв вид техника. Самата Европа е предвидила механизми за контрол. Различни видове комисии правят планирани и внезапни проверки.

Но едно е да провериш дали спечелилият евросубсидия наистина е насадил 100 декара с царевица и съвсем друго е да

броиш полудиви коне в планината.

Точно заради това онзи дребен човечец се е насочил към тази субсидия. Някой му е подшушнал, че трудно ще му държат сметка колко точно животни отглежда и как се грижи за тях. Само преди няколко месеца "Господари на ефира" бяха направили поредица от репортажи за друг хитрец, който взел назаем от колега няколко десетки крави и ги декларирал като свои пред Държавен фонд "Земеделие", за да получи евросубсидия. След това върнал животните и започнал да прибира пари за черни дни. Далаверата си тече, докато не се намесва телевизията. Преди това никой не се е сетил да проверява животновъда за каква точно дейност е подпомаган с евросредства.

Онзи случай е жалък и смешен,

този с умрелите коне е трагичен

и ужасяващ.

И най-закоравялото сърце е трепнало при вида на умиращото конче, което с тялото си е разтопило снега около себе си. Виновникът ще отнесе глоба, случаят ще се забрави. Дано само държавата не забрави. И отговорните чиновници наистина да намерят начин да се качат в планината, за да преброят конете или говедата, за които всички ние плащаме субсидии. После да преброят всичко, за което са дадени от парите на обединена Европа и което трябва да работи в наша полза.

Така е по закон, така е честно и така трябва да бъде, за да спестим мъките на невинните животни. Защото отношението ни към тях и към законите на страната показва точно какви хора сме и колко точно шансове имаме да се измъкнем от тресавището, в което тънем почти три десетилетия.