Завършилият Робърт колеж Ованес Саваджиан помогна и на Гладстон да разбере за зверствата през Априлското въстание

На 14 януари 1878 г. през нощта скромният арменец Ованес Саваджиан извършва безпримерен подвиг и спасява Пазарджик от страшния гняв на отстъпващите османски войски.

Нови данни и вълнуващи факти за героичната постъпка са събрани в книгата "Роди се чужденец, живя като голям българин", написана от неговия правнук Матей Илиев.

Роденият през 1844 г. в Одрин в семейството на арменски емигранти Ованес Саваджиан от дете знаел български език. Жадното за наука дете не останало незабелязано и било прието в основания от американски мисионери Робърт колеж в Цариград.

Ованес успява да научи седем езика. Широкият кръгозор и волният му дух го карат да стане съпричастен на изстрадалия български народ, попаднал под османско робство.

Особено съчувствал на българите по време на Априлското въстание.

И когато след погрома на въстанието Уилям Гладстон изпраща две английски комисии в тогавашния Татар Пазарджик, именно Саваджиан поема настаняването и прехраната им.

Преди и по време на Априлското въстание Ованес Саваджиан е поддържал тесни връзки с българските революционери и други свободолюбиви българи, на които е предоставял по-важната част от информацията, която е минавала през него като железопътен служител.

Морзовият апарат е изобретен през 1870 г. и само три години по-късно, още през 1873 г., когато строи участъка на железницата Цариброд-Белово, явно прогресивният барон Хирш внедрява морзовите апарати по гарите. Кода тогава обаче знаели само железничарите.

Няма как да не е свързан и с революционерите - Тодор Каблешков му е колега, Захари Стоянов - също, Иларион Драгостинов пък е бил телеграфист в Симеоновград. Така че има защо. Очевидно е израснал с такава нагласа, че отдава живота си на втората си родина. А през 1878 г. Саваджиан вече е имал 15 години стаж в железниците.

След Баташкото клане Уилям Гладстон е изпратил две английски комисии за изясняване на избухването и погрома на Априлското въстание. Ованес Саваджиан лично се е грижил за тяхното настаняване и за прехраната им,

свързвал ги е с български революционери,

които са им давали информация за турските зверства, водели ги в Батак, Перущица и други центрове на въстанието. Когато си тръгвали, ръководителят на втората комисия е попитал какво дължат. Ованес Саваджиан отговорил, че нищо не му дължат, защото е изпълнил дълга си към българския народ (в.“Народна младеж” от 1 септември 1976 г.) Вероятно заради проявените грижи той е

получил и орден на британската корона

И неслучайно след това Ованес се жени за българката от революционно Панагюрище Парашкева Филипова, чийто родители били избити по време на Априлското въстание (1876 г.). Осиновяват и сираче оцеляло от Баташкото клане - Атанасчо, а по-късно им се раждат още пет деца.

"Книгата ми е посветена на 140-годишнината от освобождението на България и на 140-годишнината от създаването на рода Саваджиан - обяснява Матей Илиев пред "168 часа". - Миналата година на деня, в който е освободен Пазарджик имаше някакво предаване посветено на него и у нас потомците възникна идеята да дадем нещо и ние.

Организирахме се и в продължение на цяла година започнахме да събираме информация от родовия архив, запазени вестници от едно време и от музея в Пазарджик, а по-късно и от транспортния музей в Русе. Целта ни беше да обобщим неговия образ на достоен човек, арменец, а и както се оказа голям българин. Замисълът ни беше да направим три части.

На първо място за голямата му обществена дейност. После за професионалната му дейност - повече от 33 години е железничар, и на трето място, разбира се, и историята на рода."

В края на 1877 г. по време на Руско-турската война щабът на Сюлейман паша е в Пазарджик. Но отрядът на Гурко бързо превзема София и руските войски наближават. В тези часове главнокомандващият на османските войски , яростният Сюлейман паша иска разрешение от Падишаха и Високата порта в Цариград

да запали града и изколи населението

- както е горяла Стара Загора и други селища. Той пуска запитването с телеграма, но отговорът не се връща толкова бързо и той междувременно се оттегля в по-големия Пловдив, където е имал намерение да се укрепи.

В Пазарджик обаче остава ариергард, ръководен от Фуад паша. Като турски командващ именно той получава телеграмата от султана в Цариград. Тя била със следното съдържание: "Опожарете града, унищожете населението, оттеглете се към Филибе (Пловдив)!" Тогава обаче се случва немислимото - служителят на гарата нарочно превежда погрешно съобщението на султана. С риск за живота си ужасеният Саваджиан разбърква няколко тирета и точки и слага по едно "не" пред всяка от жестоките заповеди - не унищожавайте града, оставете населението и се оттеглете. Той е превеждал, защото само той е знаел морзовата азбука.

И турците

изпълняват фалшивата заповед,

а уплашеното местно население си отдъхва с облекчение. Ованес Саваджиан е имал пълната информация за рускотопридвижване, така че към края на деня, преди съдбовната нощ на 14 януари, е знаел, че руснаците вече са стигнали до Белово. В същото време не е трудно да си представим какво би станало с града, ако работещият с телеграфния апарат беше превел вярно от морзовата азбука конкретните съобщения.

Въпреки че получил сериозни подкрепления, дивизионният генерал Фуад дава незабавно заповед

за изтегляне от

Татар Пазарджик

А когато руснаците навлизат, са силно учудени, че градът е останал непокътнат. Разбират за подвига на Саваджиан и той веднага получава шест руски ордена. Лично генерал Гурко го награждава с Ордена за гражданска заслуга - Първа, втора и трета степен. Освен тези трите и Орден “Свети Александър Невски” - пак първа, втора и трета степен.

В свободна България Саваджиан заслужено се радва на голяма почит и уважение.

През март 1879 г. се провеждат редовни избори за Административен, Съдебен и Градски съвет. В първия състав на Окръжния съд

е избран и

Ованес

Саваджиан

Скромният човек обаче не се отдал на държавническа кариера, а продължил да работи в железниците. Според проучванията на потомците му след това последователно станал началник на гарите в Цариброд и Търново. Ованес Саваджиан починал в Своге на 14 октомври 1906 г., едва две седмици след пенсионирането си.